Устните на жената трепереха. Лъхна го фин аромат на италиански парфюм и прясно мляко. Рамото й беше топло и твърдо.
— Кой сте вие? — попита тя.
Той поклати глава. По лицето му не трепваше нито един мускул. Не можеше да отговори на въпроса, защото сега не беше нищо повече от пълномощник на пистолета в ръката си. Той беше почти абстракция. Измерение на смъртта.
С оръжието си той даде знак на жената да се върне обратно в стаята, в която беше писала. Тя леко се възпротиви, но накрая се подчини. Безмълвно като в балет те се движеха през стаите един зад друг. Миришеше на кафе. Жената се страхуваше. Тя трепереше и дишаше учестено като животно, чиято муцуна се намира близо до човешко ухо.
Едно слънчево петно се отразяваше върху светлокафявия килим на луксозно обзаведената стая.
— Изпратил ви е Виторио — каза жената. — Той…
— Не говорете — процеди през зъби Солдато. — Това ще развали всичко.
Те стояха един срещу друг в средата на стаята. Слънчевата светлина ги обсебваше, както смолата приковава двойка насекоми към кората на някое дърво. После Солдато хвана жената за рамото, безчувствен към потръпването на устните й, и я обърна така, че плещите й да докоснат гърдите му. Бързо опря дулото на пистолета в слепоочието й и натисна спусъка. Главата й клюмна встрани, а той отскочи, за да не го изпръска бликащата нагоре кръв.
Вече беше мъртва, въпреки че тялото й още потръпваше на пода. Кръвта се просмукваше в светлия килим. Солдато избърса дръжката на пистолета с носната си кърпа и го сложи в ръката й.
Без повече да поглежда трупа, той се приближи до пишещата машина, превъртя пет реда на валяка и грижливо написа:
НЕ МОГА ПОВЕЧЕ НЕ МОГА ПОВЕЧЕ
След това безшумно напусна къщата. Вън избърса краката си, защото между пръстите му се виждаше малко кръв. Откъсна няколко снопа трева и се изтри. След това пред него като удар с чук изплува картината.
Той бавно се изправи. Не беше възможно. Сара беше сама в къщата. Той бързо се обърна и изтича към вратата, но тя се беше затворила. Той блъскаше тежката бронзова дръжка, която имаше формата на роза. След това обиколи къщата, докато стигне до прозореца на стаята, в която я беше убил. Притисна лице до стъклото. Сара беше сама. Лежеше по очи, с разперени ръце, а от главата й все още течеше лъскава кръв. Той плъзна поглед из цялата стая. Можеше да види всеки ъгъл. Стаята беше празна.
Той се обърна. Това беше налудничава мисъл. За секунди му се бе привидяла друга картина на случилото се в стаята, като прозрачно фолио. Малко момиче с големи очи бе стояло мълчаливо до бюрото.
Солдато се спусна по хълма с механични движения.
9
БИЛИ СПИЪРС, 15-ГОДИШЕН, ХИЩНИК ОТ ДЖУНГЛАТА. ВИСОК 1,70 М. ЦВЯТ НА ОЧИТЕ: ЖЪЛТЕНИКАВОКАФЯВИ. БИЛИ СПИЪРС Е БЕЗРАБОТЕН, НО НЕ ПИЕ И НЕ ИГРАЕ НА БОРСАТА. СИЛАТА МУ Е В НАРКОТИЦИТЕ. ЖИВЕЕ С БАНДАТА СИ В ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ НА ПОЛУСРУТЕНА КЪЩА В ХАРЛЕМ. НЯМА РОДНИНИ И РОДИТЕЛИ, ЗАЩОТО НЕ ИСКА ДА ИМА. ХИЩНО ЖИВОТНО В ДЖУНГЛАТА, САМОТЕН И ОПАСЕН. БАНДАТА МУ СЕ НАРИЧА „ГЕРОИ ОТ ВОЙНАТА“.
Плакатът над входа на киното изобразяваше армия млади мъже с барети, кожени якета, автомати и железни вериги. Облечени в джинси. Мускулите по гърдите им бяха опънати, а гордите им арогантни лица казваха: „Ще плюем на физиономиите ви, а вие нищо не можете да ни направите, защото ние сме армия на нощта и господарите на света.“ Филмът се казваше „Боецът“. Джеймс Хиро и хората му се приближаваха към киното по тротоара. Намираше се в Централния парк на Манхатън, на границата между Харлем и Уестсайд.
Хиро се беше появил в управлението късно следобед и веднага бе повикан при капитана. Той го бе командировал за срок от две седмици на разположение на Франк Роян. Тъкмо когато се канеше да си тръгва, се обади един собственик на кино. Молеше за полицейска охрана. Веднага му бе предоставена, защото междувременно в полицейските управления се бе разбрало, че филмовият съюз поема разходите за това. Филмът „Боецът“, който превъзнасяше бандитизма, привличаше навсякъде в страната бруталните недорасли хлапета, рокерите и клана на биячите с боксове. Превъзбудените от филма хлапаци изпотрошаваха кината, биеха собствениците и се хващаха един друг за гърлата. По време на прожекцията в Балтимор имаше двама убити. А в Бостън след филма бяха стреляли по един полицай, който имал дежурство на улицата.