— Стойте, спрете! — извика Хиро. Той хукна след тях. Зад себе си чуваше тракането на ботушите на двамата си придружители. Четиримата „герои от войната“ се изкачиха върху една купчина развалини.
— Не стреляйте! — процеди Хиро. — Трябва ми само единият.
Нямаше възможности за бягство. От върха на хълма момчетата видяха, че са хванати натясно. Единият от тях започна да размахва над главата си мотоциклетна верига. Другите вземаха камъни и замеряха полицаите. Проблесна бокс. Двамата полицаи държаха палките като байонети. Хиро имаше само пистолет, но не искаше да го използва.
Един от полицаите беше улучен с камък в челото. Върху лявото му око течеше кръв. Той вдигна палката, задържа с нея въртящата се верига и я изтръгна от ръката на младежа. Хиро се интересуваше само от негъра с часовника и остави другите на колегите си.
Негърът хвърли един камък, но не улучи лейтенанта. Изведнъж в ръката му се появи нож. Слънчевите му очила бяха паднали в праха, очите му бяха раздалечени. Като видя, че Хиро не спира, той се обърна и искаше да избяга. Но се спъна. В последния момент успя да се задържи да не падне. Ножът му описа блестящ полукръг и мина само на няколко сантиметра от гърлото на Хиро. Хиро хвана ръката с ножа, удари я във високо вдигнатото си коляно и я изви на гърба на момчето.
— Проклета свиня! — крещеше момчето.
Хиро измъкна ножа, държеше ръката на младежа извита, а със свободната си ръка откопчаваше белезниците от колана си.
— Проклета свиня, пусни ме! Нищо не съм направил!
— Тогава няма защо да се страхуваш. Когато някой е невинен, това винаги излиза наяве.
— Не и в Америка! — ръмжеше момчето.
— Най-късно след неговата смърт — завърши Хиро изречението си.
Той щракна белезниците около китките на цветнокожия и го помъкна надолу по склона. Всичко трябваше да става много бързо, за да не забележи някой от другите кинаджии какво става зад ъгъла. Хиро се потеше. Светкавица раздра облаците. Беше четири следобед.
Двамата униформени полицаи бяха притиснали другите трима „герои от войната“ до стената на сградата. Фуражките им бяха на земята. Изглеждаха така, сякаш едва сдържаха яда си към момчетата. Бяха насочили палките си към гърлата им като ножове и леко ги поклащаха насам-натам.
— Окей, хванах го — извика Хиро. — Можете да ги пуснете.
— Ще кажат на другите, лейтенант — възрази единият полицай.
— Не — каза Хиро, — няма да го направят, защото знаят, че пак ще дойдем и ще ги приберем. — Той отметна един мокър кичур от челото си. — Освен това добре знаят, че нашият малък цветнокож приятел се е забъркал в нещо, което не е лъжица за тяхната уста.
Един от полицаите извади свирка и изсвири три пъти. След малко двете служебни коли завиха в страничната уличка. Полицаите оставиха „героите от войната“ и изтичаха към колите. Момчетата гледаха след тях с отпуснати рамене и безсилен гняв по разкривените лица. Хиро набута цветнокожия младеж във втората кола. Затвориха колите и потеглиха.
— Манхатън-Уест! — изкомандва Хиро. След това съобщи на задържания младеж какви са правата му.
10
РАЙОННОТО УПРАВЛЕНИЕ МАНХАТЪН-УЕСТ, ДВА ЕТАЖА, КАНЦЕЛАРИИ С ИЗТЪРКАНИ МЕБЕЛИ, ПРОПИТИ С МИРИЗМА НА ПОТ И НИКОТИН. ТЕ ВЕЧЕ БЯХА СЛУЖИЛИ НА НЯКОЛКО ПОКОЛЕНИЯ ПОЛИЦАИ И ЩЯХА ДА СЛУЖАТ НА ОЩЕ ПОКОЛЕНИЯ. УПРАВЛЕНИЕ КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ В ГРАДА, В РИЧМЪНД, БРУКЛИН, ДЕ БРОЙН, КУИНС И МАНХАТЪН. СТЕНИТЕ НАПОМНЯХА НА БАНЯ ОТПРЕДИ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, НАКАЧЕНИ СЪС СТАРИ ИЗБЕЛЕЛИ ПЛАКАТИ. ВЪЗДУХЪТ — ОТРОВЕН ОТ ЛЪЖИ, ЛЪЖЛИВИ ПРИЗНАНИЯ, ГОРЧИВИ ОБВИНЕНИЯ И ОТ ДЪХ НА СТРАХ И ВИНА. ТУК ПАДНАЛИ МОМИЧЕТА СЕ ПРЕВРЪЩАХА В АНГЕЛИ, КОЙОТИ — В ЛЪВОВЕ И ВЪЛЦИ — В АГНЕТА ПРИ ПОСТОЯННОТО ИДВАНЕ И ЗАМИНАВАНЕ НА ПОЛИЦАИ С БОТУШИ И ДЕТЕКТИВИ, ПОСТОЯННОТО ТРАКАНЕ НА ПИШЕЩИ МАШИНИ НА ВОДЕЩИТЕ ПРОТОКОЛИТЕ И ИЗПИТАТЕЛНИТЕ, НЕ ТЪРСЕЩИ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ИСТИНАТА ПОГЛЕДИ НА МЪЖЕ В СИНИ УНИФОРМИ ИЛИ ЦИВИЛНИ.
— Сантиментални глупости — каза Франк Роян. — На кого ги разправяш тия? На нас ли?
— И така, започваме още веднъж отначало — поде Хиро.
Двамата мъже разпитваха заедно задържания младеж. Бяха съблекли саката, разхлабили вратовръзките, навили ръкавите и включили настолната лампа на бюрото. Навън залезът на слънцето се спускаше като пожар в храстите зад очертанията на Манхатън.
— Как се казваш? — попита Хиро.
— Това вече ви го казах — отговори младежът с отегчено лице. Наблюдаваше ноктите на пръстите си.