— Солдато също е дребна риба — прекъсна Роян приятеля си. — А до Касалонга никой не може да се приближи, дори и президентът на Съединените щати. Съжалявам, Джеймс, не мога да приема кафето ти. Имам уговорка с Фелисити. Трябва да обсъдим нещо. Я кажи, защо не ми дойдеш на гости във вилата?
— Това покана ли е? — попита Хиро, хилейки се.
— И то каква! На вечеря — в края на седмицата? Доведи и Лаура. Или не, нека си останем насаме. Само ние двамата — като някога. Ще дойдеш, нали?
— С удоволствие — каза Хиро. Мислеше си: като някога, когато още си подхвърляха топките и все още имаха еднакви цели. — С удоволствие.
— Е, тогава до…
В този момент телефонът иззвъня. Някой извика:
— Господи, дано да е за чистачката.
Но никога не беше за чистачката, винаги беше за някой от дежурните мъже. За някой като този, който сега отиваше към апарата, вдигаше слушалката, слушаше и след това извика:
— Капитане, за вас е!
11
АТМОСФЕРА В ПАТРУЛНА: КОЛА МИРИЗМА НА ПРОТРИТА ПЛАСТМАСА, КОЯТО ЗАПОЧВА ДА ЛЕПНЕ, КОГАТО Е ПРЕКАЛЕНО ГОРЕЩО, С БЕЗБРОЙ ПРОГОРЕНИ ОТ ЦИГАРИ ДУПКИ. ПО ПОДА СА ОСТАВИЛИ СЛЕДИТЕ СИ НАСИЛИЕТО, ОМРАЗАТА И СТРАХЪТ. НА ПОКРИВА СЕ ВЪРТИ ЗАКРЕПЕНАТА С МАГНИТ СИГНАЛНА ЛАМПА. ДРУГИТЕ КОЛИ СПИРАТ ИЛИ СЕ ОТКЛОНЯВАТ, ЩОМ ЗАД ТЯХ ПРОЗВУЧИ ПРОНИЗИТЕЛНАТА СИРЕНА, ОТМЕСТВАТ СЕ ВСТРАНИ ИЛИ СЕ ЗАКОВАВАТ НЕПОДВИЖНО В СВОЕТО ПЛАТНО, ЗАЩОТО НЕ ОБИЧАТ ЧЕНГЕТАТА. РАДИОСТАНЦИЯТА ПУКА И СВИРИ, А ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СЕ ЧУВА НЯКОЙ РАЗГОВОР МЕЖДУ КОЛЕГИ. МИРИС НА ЗАСТОЯЛ ДИМ, НА ПОВРЪЩАНО, РАЗЛЯТА БИРА И СТОМАШНИ БОЛКИ.
— И това ли ще трябва да влачим? — попита Хиро, докато включваше мигача и се вливаше с колата в потока на движението.
— И аз не съм въодушевен — каза Роян. — Но Миърс е била любовница на Касалонга. А междувременно, изглежда, на всички управления в цялата страна е станало ясно, че той е наш специален любимец.
— Чак сега ли са я намерили?
— Да. Живеела е сама в къщата.
— Вярваш ли на това?
— На какво?
— Че се е самоубила. Вярваш ли, че се е самоубила?
— Ще ти кажа, като я видя. Но не само това. Да живееш сам в къща, това може да подействува депресиращо.
— Особено пък ако любовник ти е бос на мафията — добави Хиро.
Намираха се на магистралното шосе. Светлината на сигналната лампа се отразяваше по стоманените трегери на моста, по който караха с виеща сирена. Беше нощ и откъм Хъдсън над града се спускаше мъгла. Габаритите на колата светеха като котешки очи.
— Имаш ли новини от Кати? — попита Роян.
— Не. Новини от нея ще имам едва тогава, когато умре. От погребалното бюро. Но тя никога няма да се застреля сама.
— Това никога не се знае — каза Роян. Той погледна през наплесканото от мухи и комари предно стъкло и включи устройството за напръскване на стъклата и чистачките.
— Така, сега нощта изглежда по-чиста — каза той доволно. Мислеше за Фелисити и за това, че този проклет труп му пречи да научи повече за сейфа във „Фърст Ню Йорк сити банк“.
— Вероятно не се е самоубила. Може би е била убита — каза Хиро.
— Моля ти се, не започвай сега да драматизираш! — каза Роян. — Защо започваш с предположенията още преди да си видял трупа?
— Знам как изглежда — отговори Хиро. — Толкова много трупове съм виждал в живота си, така че винаги знам предварително как ще изглежда. Въобще няма нужда да я гледам! Ако с било самоубийство, добре. Но ако не е, значи Касалонга има пръст в тази работа. Естествено не той самият я е убил, а някой друг по негова поръчка.
— Вече знам — въздъхна Роян. — Солдато. Това име е станало фикс идея за теб.
— Сега накъде? — попита Хиро.
Роян се стресна.
— Надясно, при отклонението. За малко да го отминем.
Колата пое по едно от платната.
— Там отпред наляво и след това — още две мили — каза Роян. — И сме там.
Хиро увеличи скоростта и изключи сирената.
Пред къщата на убитата имаше патрулиращ полицай с мотоциклет. Той веднага махна на Хиро и Роян през отворената врата. На алеята бяха паркирани една патрулна и една санитарна кола. И двете бяха с изключени сигнални лампи. Друг полицай стоеше до входа на вилата.
Хиро и Роян излязоха от колата. Роян бутна шапката си към тила и хвърли поглед към хълма в парка.
— По дяволите, съвсем ясно е, че това не го е платила тя самата — каза той.
— Не е необходимо жена като нея да си плаща сама — възрази му Хиро с горчивина. Мислеше за Кати. На вратата показаха картите си и влязоха в ярко осветената къща.
Единият от мъжете в хола тръгна срещу тях. Беше с разкопчано габардинено манто и с типичното бомбе на сержант от комисията по убийствата.