— По дяволите, Франк, без мен ти все още щеше да мислиш, че е самоубийство — каза Хиро изумен.
— И сега мисля така — каза Роян. — Затова си тръгвам. Касалонга трябва да бъде пипан с кадифени ръкавици. Той е малко големичка лъжица за твоята уста. И за мен е голяма, но все пак аз съм капитан.
Имаше и друга причина, която той не назова. Причината беше, че той и Касалонга си приличаха. Сега знаеше това. Стояха на противоположни страни, но и двамата искаха едно и също: пари, много пари. Въпрос на време беше да се запознаят.
— Както кажеш, капитане — каза Хиро примирен. Но кой знае защо, не беше разочарован.
Те тръгнаха към колата. Изведнъж Хиро пак си спомни, че за тази вечер имаше уговорка с Лаура. Тя му се беше обадила сутринта и му каза, че вечерта е свободна. Вероятно сега вече го чакаше в жилището му и се притесняваше.
Той включи сирената и червената светлина, за да стигне по-бързо до града. На връщане не разговаряха. Всеки беше потънал в собствените си мисли. Като стигнаха до управлението, слязоха и се качиха в личните си коли, махнаха си още веднъж и изчезнаха в противоположни посоки.
12
ЧАРЛИ УОРЪН, 54-ГОДИШЕН, ДИРЕКТОР НА „ФЪРСТ НЮ ЙОРК СИТИ БАНК“. НИСЪК, ПЪРГАВ ЧОВЕК С ШИРОКИ РАМЕНЕ И ХЛЪТНАЛО ЧЕЛО. НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ФИГУРАТА СИ ТОЙ ИМАШЕ НАВИК ДА ПРИКРИВА С ПЪРВОКЛАСНИ КОСТЮМИ. ОТ СЕДЕМ ГОДИНИ Е ДИРЕКТОР НА ФИЛИАЛА СИ. ПРЕДИ ТОВА В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВАЙСЕТ ГОДИНИ Е ПРИДОБИВАЛ НЕОБХОДИМАТА КВАЛИФИКАЦИЯ. СОБСТВЕНИК НА КЪЩА ИЗВЪН ГРАДА И НА АПАРТАМЕНТ В КУИНС. ВСЯКА СУТРИН ПЪТУВА С МЕТРОТО ДО МАНХАТЪН. ЖЕНА МУ Е ПОЧИНАЛА ПРЕДИ ОСЕМ ГОДИНИ. ДЪЩЕРЯ МУ ПОСЕЩАВА КОЛЕЖ В КАЛИФОРНИЯ. НЕ ВЯРВА НА НИКОГО, НО СЕ ВСЛУШВА В ДВАМА ДУШИ: ПОНЯКОГА ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ, ИСКА СЪВЕТ ОТ ФЕЛИСИТИ ПАРКЪР, СЕКРЕТАРКАТА МУ, КОЯТО ВИНАГИ Е ИНФОРМИРАНА ЗА ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА В ДОСТОПОЧТЕНАТА СГРАДА; НЕ ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ, ПОНЯКОГА ПРИЕМА УКАЗАНИЯ ПО ТЕЛЕФОНА ОТ ЕДИН ЧОВЕК НА КОГОТО НЕ СЕ ОСМЕЛЯВА ДА СЕ ПРОТИВОПОСТАВИ. ЧОВЕКЪТ Е ДОН ВИТОРИО КАСАЛОНГА. НА НЕГО УОРЪН ДЪЛЖИ СВОЕТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ. КАСАЛОНГА ПОТЪРСИ СМЕТКА ОТ МЛАДЕЖИТЕ, КОИТО ПРЕГАЗИХА ЖЕНА МУ С МОТОЦИКЛЕТ И СЕ ОПИТАХА ДА ИЗБЯГАТ, А ОСВЕН ТОВА ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ДЪЩЕРЯ МУ ДА УЧИ В КОЛЕЖ. ЧАРЛИ УОРЪН БЕШЕ САМО ЕДИН ОТ МНОГОТО ХОРА НА ВИСОК ПОСТ, КОИТО ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН СА ЗАДЪЛЖЕНИ НА КАСАЛОНГА И ТАНЦУВАТ КАТО МАРИОНЕТКИ, ЩОМ ТОЙ ЗАПОЧНЕ ДА ДЪРПА КОНЦИТЕ.
Тази вечер хората, които пряко или косвено бяха замесени в случая, бяха марионетки. Те не се движеха непохватно, не говореха с кухи вентрилогистки гласове, не висяха на конци и като говореха, не се прегъваха през средата. Но нещо от тях беше в чужда власт, нещо, което винаги е било в тях, но едва сега под натиска на последните събития се виждаше по-ясно. Те вече не се движеха напред, а бяха дърпани. Желанията им, които във водовъртежа на събитията се бяха затаили, сега окончателно ги завладяха. А единственият човек, който както и преди беше в съзвучие със самия себе си, бе Мириам Хиро.
Мириам се събуди към десет часа през нощта. Отвори очи и нощта веднага се втурна в съзнанието й. Тъмнината се вливаше в нея като вода през разкъсана дига. Но това не беше неприятно чувство. Мириам лежеше по гръб и дишаше тихо. Ръцете й бяха под одеялото. В малката спалня имаше шест легла, в които спяха и сънуваха други деца.
Мириам бавно обърна глава встрани. Върху малката нощна масичка до леглото стоеше часовникът-играчка. Един лъч бледа лунна светлина падаше върху огледалната повърхност и застиналата в пирует танцьорка леко блестеше. Мириам протегна ръка и взе играчката. Тя беше по-интересна от върха на възглавницата. Можеше да я разглежда часове наред, дори и тогава, когато не я вижда. Тя имаше лицето на мъжа, който й я беше подарил и който беше нейният баща.
Мириам мушна играчката под одеялото. След това се зави презглава, нави часовника и бавно го пусна да върви. Сега вече не можеше нищо да види, освен образа в ретината на окото си, където танцьорката бавно се превръщаше в баща й и ставаше все по-голяма.
Джеймс Хиро потръпващ се вкопчи в раменете на Лаура и притисна устни към шията й, за да заглуши изтръгващия се от него стон. Върховете на пръстите й се бяха впили в бедрата му и сега се отпуснаха като ноктите на котка. Тя бавно и нежно погали косите на челото му. Устните й бяха леко подпухнали, а челото й се бе зачервило. Тя целуна затворените му клепачи.
— Беше чудесен — шепнеше Лаура.
— Всеки мъж, който обича приятелката си, но може да спи с нея само веднъж на две седмици, е чудесен в тази единствена нощ — отговори Хиро. — Не може да бъде другояче.