Като че ли тогава само беше гледал един филм. Орден за храброст, газене в дълбока до коляно жълта кал, отрязан от групата, всички другари мъртви, отляво и дясно два водни бивола и така нататък.
Хиро кисело се усмихна и тръгна към автомата за кафе. Тези спомени той беше прогонил в един ъгъл на съзнанието си, откъдето не можеха да му пречат. Още шест часа, тогава отново щеше да види Мириам. Още четири часа служба и два часа път с колата…
С пластмасовата чаша кафе в ръка Хиро се запъти обратно към бюрото си. Имаше пружинираща походка, от която дори и Кати не можа да го отучи. Ръката му започна леко да трепери и изведнъж кафето му се разпени.
Кати… Колко много я обичаше някога, а колко безразлична му бе станала сега.
В районното беше спокойно. Хиро започна да размишлява. Разхлаби вратовръзката си и метна сакото си върху облегалката на стола. Отпи от хладкото рядко кафе. Отровнозелените стени на районното, арестантските килии в ъгъла, изтърканите бюра и мръсните телефони, ламаринените шкафове за документи и примитивните рекламни плакати по стените за армията и полицията — всичко това го улесняваше да се вглъби в себе си.
Беше купил малък подарък за Мириам, който вече стоеше опакован върху бюрото му. А може би тя въобще нямаше да го забележи. При нея никога не се знаеше къде е духом. Тя можеше часове наред да се взира в бравата на вратата и изведнъж да започне да крещи, като че ли е видяла пропадането в ада на Йероним Бош.
Още от бебе се държеше странно. Беше зачената по време на една негова отпуска. Тогава беше изпълнен с надежда за себе си, Кати и детето. Той не знаеше какво прави Кати, докато той е във Виетнам, а не знаеше, че и детето, живеещо в свой собствен свят на интензивно самовглъбяване, все повече ще ги отдалечава един от друг.
Хиро нямаше много приятели и нямаше някого, когото да обича — освен Мириам и Лаура, която се грижеше за детето.
Телефонът иззвъня. Беше шест часът. Той остави чашата с кафе и вдигна слушалката до ухото си.
— Джеймс, тук е Франк. Чете ли вече?
— Какво? Това за китайците ли? Нямат никакви шансове.
— Не, нямам предвид това. Пожарът в „Клерол“. Убиецът, който застреля двамата мъже — тази нощ.
Хиро обърна сгънатия на две вестник и погледна долната половина. Вярно, пишеше за това. И една великолепна снимка на Франк, който тъкмо уверява репортерите, че наемният убиец няма никакви шансове срещу мъж като него — със сини очи и посивели коси.
— Моите най-сърдечни поздравления, Франк — каза Хиро уморено. — Много подходящ случай за теб. Хващам се на бас, че след две седмици ще си го разкрил!
На другия край на линията — мълчание. Роян се окашля.
— Не съм толкова сигурен в това — каза той. — А пък и подозирам, че този убиец е нашият приятел.
— Мислиш, че е Солдато? — попита Хиро.
— Да.
— Тогава успех.
Солдато беше прякорът, който всяко ченге в Ню Йорк знаеше — прякор на един убиец, който винаги работеше с невероятна прецизност и перфектност. Никой не знаеше истинското му име и никой не знаеше как изглежда той. Предполагаше се, че работи за мафията.
— Благодаря. Междувременно започнахме с разследванията. Няма да повярваш, като чуеш кои са двамата убити!
— Ще се опитам, ако ми кажеш имената им.
— Бъч Картър и Мак Белами.
— Босовете на ТИЙМСТЪР?
— Точно те.
— А третият?
— Третият се скри, колкото и невероятно да звучи. Мисля, че е Милт Гудман — последният от тримата мускетари, ако може така да се каже. Той и двамата мъртъвци бяха в последно време босовете на предприемачите на превози.
— Това е човекът, когото трябва да намериш — констатира Хиро. Изведнъж той си спомни една сцена отпреди осем години. Той и Франк играеха баскетбол в техния клуб, в клуба, чийто организатор беше Кати. Той беше с топката и тичаше, подаде му и Франк с мокра от пот коса му крещеше: ХВАНИ Я, ХВАНИ Я, ХВАНИ Я, ДЖЕЙМС!
В другия край на линията Роян въздишаше.
— Едва си държа очите отворени. Както казва Шекспир — да спиш, да спиш, а може би и да сънуваш… Ако трябваше да намеря само Милт Гудман, бих бил доволен, дори и ако трябва да го хвана, преди Солдато отново да нападне. Но аз трябва да заловя и подпалвача.
— Имаш ли описание?
— Да. Някакъв цветнокож младеж, който се е мотаел из хотела, без да е имал някаква работа там. Никой не знае как е могъл да влезе, но няколко души са го видели.
Хиро се ухили:
— С други думи — трябва да намериш човек, който е станал невидим, и един млад негър, който в град като Ню Йорк и бездруго е невидим.