Да, той, Роян, е бил някога полицай, а сега беше гангстер. Но Джими през цялото време е бил и двете неща едновременно, полицаят на годината и Солдато. Едната ръка не е знаела какво върши другата.
— Мислели сте си, че като изясните случая, ще извадите перлите от мидата, нали, капитане? — попита Хиро. Гласът му звучеше глухо, бездушно. — Това беше грешка.
— Знам, но исках да ги имам, Джими. Винаги съм искал да имам много пари.
Държеше оръжието в ръката си и знаеше, че трябва да стреля, ако искаше да се измъкне здрав и читав. Но не можеше да се реши. Как можеше той, който е господар на сетивата си, да застреля най-добрия си приятел? Най-добрия приятел, който освен това беше и болен.
— Касалонга ли те изпрати, Джими? — попита Роян.
Клепките на Хиро трепнаха. Погледна настрани, но все още беше сам.
— Касалонга е мъртъв — каза той.
— Ти ли го уби?
— Да. Той трябваше да умре. Той знаеше прекалено много през цялото време. Беше опасен. Трябваше да умре, защото познаваше и двама ни.
— Ти си бил сам, Джими. Винаги — каза Роян натъртено.
Хиро не каза нищо. Той вдигна малко револвера. Лунната светлина прокарваше сребърна линия по дулото.
— Дай ми револвера, Джими. Ние двамата можем да се справим. Благодарение на парите. Три четвърти милион. Ще ги разделим. С твоята половина можеш да осигуриш бъдещето на Мириам.
Пръстът на Хиро търсеше спусъка на оръжието. Ръката му не трепереше. Очите му гледаха безжизнено.
— Джими, дай ми револвера! — Гласът на Роян беше настоятелен, почти умолителен. Той предпазливо направи една крачка към Хиро. Лицето му беше мокро от пот.
— Не съм Джими. Кой е Джими? Той ли?
— Няма никакъв той, Джими. Има те само теб и ти си Джими. Ти си лейтенант Джеймс Хиро.
— Не, аз съм…
Роян почти се бе доближил до Хиро. Той протегна ръка, за да хване оръжието.
Солдато дръпна спусъка.
Дулото на револвера беше само на три сантиметра от корема на Франк Роян. Пламъкът от изстрела изгори ризата му, а куршумът прободе кожата му като горящ пръст. Роян политна назад. От раната бликна кръв и се спусна като червена завеса върху долната част на тялото му.
Джими, мислеше нещо в Роян. Ти най-сетне я улови. Той гледаше тъмния хол, но картината започна да трепти по краищата и след това се сбръчка като лист хартия в огън. Това беше смъртта, нищо друго освен един голям огън. Последното, което видя в пламъците, беше високата изправена фигура на завърналия се от войната във Виетнам Джеймс Хиро, неговия приятел. После картината изгасна и всичко стана тъмно, като че ли полъхът на вятъра беше загасил пламъка на свещ в главата му.
Хиро погледна към мъжа в краката си, който все още стискаше револвера, с който не беше стрелял.
— Франк — каза той. Стани. Аз съм твоят приятел.
Мъжът не помръдваше. Хиро се огледа. Беше сам, сам, сам с един мъртвец в тъмнината. Тогава за първи път видя какво се беше случило и какво беше направил. Той падна на колене и погали косите върху челото на мъртвия. По страните му се стичаха сълзи.
Франк, искаше да каже той, но гласът му отказваше.
Лейтенант Джеймс Хиро стоеше на колене до трупа на своя приятел вече четвърт час. После бавно вдигна глава и погледна към счупения прозорец, зад който се простираше градината. Ето че всичко беше отминало. Той вече не можеше да направи нищо нито за Франк, нито за себе си. Щеше да замине за Ню Йорк и да се предаде — да се признае за виновен и да изтърпи наказанието си. Щеше да даде показания, че е предполагал, че някой е влязъл с взлом в къщата на Франк и по погрешка е застрелял самия Франк. Парите щеше да скрие. Не знаеше чии са тези пари и откъде ги имаше Франк.
Знаеше, че не биваше да допуска мъртвият капитан да бъде опетнен.
Три четвърти милион, беше казал Франк. Достатъчно, за да обезпечи завинаги най-добрите грижи за Мириам. Щеше да повери парите на някой хитър адвокат. Или на Лаура. На Лаура още по-добре. Тя вземаше присърце доброто на детето толкова, колкото и той.
Стана, отиде до масата и затвори куфара. В този момент чу шум в градината и разбра, че не всичко е минало. Замислено зареди пистолета. Трябваше да се бие още веднъж. Вълците бяха надушили следите му и го бяха проследили дотук.
Това беше нещото, което все още можеше да направи за Франк и за себе си. Да ги избие всички.
18
ТАНЦЪТ НА СМЪРТТА — ПРИЗРАЧНО ХУБАВ СЕ УСТРЕМЯВА В СВОЯ ВИХЪР, ЗАПОЧВА В ТИШИНА, ЩЕ СТАВА ВСЕ ПО-ШУМЕН И ПО-ШУМЕН, ПО-БЪРЗ И ПО-РАЗГОРЕЩЕН И ЩЕ ЗАВЪРШИ В ПРОНИЗИТЕЛЕН ДИСОНАНС, ПОСЛЕДНИЯТ ШУМЕН ФАЛШИВ ТОН, СМЪРТТА…