Пак отговориха изстрели. Двама, мислеше Хиро, двама и вероятно мъртви. Още колко ли има? Осем? Те бяха вън в градината и се чувствуваха сигурни. Трябваше да ги подплаши. Беше лято и след три часа и половина щеше да се развидели.
Той скочи и с пушка в ръка затича към входната врата. Погледна навън през прозореца. Явно от тази страна нямаше никой. Изглежда, смятаха за погрешна идеята, че той може да излезе от къщата и да изтича до колата си. Но той щеше да направи точно това. Нямаше да остане в къщата, защото там можеха да го задържат с часове. Нямаше да се обади и на полицията. Бездруго в къщата нямаше телефон. Щеше да излезе от къщата и да ги подплаши. Остави пушката в ъгъла, внимателно отключи вратата и я отвори. Пантите бяха прясно смазани. „Камарото“ стоеше на около петнайсет метра от вратата. Хиро опипа пистолета в кобура под мишницата си и побягна. Патроните в джоба му дрънкаха при всяка крачка.
Той стигна до колата, отвори вратата, хвърли се върху топлата седалка и пое въздух. Извади револвера от кобура и го сложи на седалката до себе си. Пот обливаше тялото му. Въпреки свежия вятър все още беше задушно.
Вратата на колата беше само притворена, защото шумът от затварянето й щеше да бъде чут в градината. Контактният ключ все още беше там. Хиро го завъртя и даде газ. После превключи на първа скорост и затвори вратата. Двигателят изрева. Хиро включи фаровете. Светлината заля плета, който отделяше площадката от градината.
Колелата на „Камарото“ хвърляха чакъл зад себе си и дърпаха колата напред. Ръмжейки и малко напосоки, той стреля в храстите. В следващия момент издадената напред решетка на мотора достигна храсталака и се вряза в него. Клоните се чупеха и стържеха по лака на колата.
Фаровете осветиха градината зад плета. Колата първо се разклати, след това колелата отново стъпиха здраво. Хиро управляваше с една ръка, другата държеше полицейския „Питон“. Беше готов да стреля по мъжете в градината през някой от двата свалени странични прозореца.
Изтрещя изстрел, последваха го много други. Предното стъкло на камарото се пръсна. Хиро направи с револвера в стъклото една дупка за гледане, стреля през нея и завъртя кормилото наляво. Двигателят изръмжа. Светлините на фаровете опипваха градината като пипала на насекомо.
Един от убийците скочи и хукна пред колата. Тичаше в единия от конусовидните снопове светлина. Хиро стреля през дупката на стъклото. Сноп искри и огън се разхвърча над решетката на двигателя. Самият изстрел едва се чуваше. Тежкият пистолет в ръката на Хиро подскочи и убиецът се строполи на земята с подкосени крака. Хиро го прегази, обърна колата, избягна едно дърво и даде пълна газ.
Пред него скочиха трима мъже. Стояха разкрачени срещу него и стреляха куршум след куршум.
Хиро наведе глава като нападащ бик и насочи колата направо срещу тримата мъже. Те до последно останаха по местата си, надявайки се да го спрат и убият. Но надеждата им беше излъгана. Единият остана на мястото си, докато другите отскочиха встрани. Той изпразни целия барабан на пистолета си. Куршумите удряха плътно над главата на Хиро в облегалката за главата. Тогава колата подбра убиеца върху капака. Човекът се удари в стъклото. Няколко секунди ръката му висеше вътре, после той се изтърколи от фучащата кола в тревата.
Още двама, мислеше Хиро. С периферното си зрение видя как един от мъжете се изправя и се затичва към дупката в плета, зад който бяха колите. Той насочи револвера и се прицели, като подпря китката си върху другата ръка. Натисна спусъка, но не се случи нищо. Револверът беше празен. Ядосан, Хиро го хвърли на съседната седалка и пак даде газ.
Гумите на камарото избуксуваха. След това тежката кола потегли, осветявайки бягащия убиец. Мафиотът имаше преднина от петдесет метра и вече беше минал през плета. Хиро натисна педала докрай. Плетът се олюля срещу него. После камарото прегази клонаците, които се огънаха като паяжина.
Сега полето за стрелба пред него беше чисто. Убиецът стигна до лимузината и отвори вратата. Хиро пак натисна педала. Убиецът вече беше почти в колата. Само левият крак и главата му се виждаха от вратата.
В този момент камарото подбра вратата с все сила и я затръшна. Главата и кракът на мафиота бяха откъснати от тялото. Поток от кръв се изля върху затворената врата. Главата се изтърколи като пумпал към крака, който още беше в обувката. В колата обезглавеният труп бавно се строполи върху кормилото. Ръцете още потръпваха и натискаха мигача, който светваше и изгасваше.