Камарото беше излязло от платното и препускаше с 80 мили встрани от улицата. Хиро видя, че към него се приближават летвите на оградата, бледи като кости в светлината на фаровете. Отвори вратата и се изтърколи от колата. Дървената ограда изтрещя под натиска на връхлитащата кола, камарото се наклони и се преобърна. Хиро чувствуваше пронизваща болка в тила, защото не се беше приземил толкова меко, както беше свикнал на тренировките. Но въпреки това, изглежда, нямаше нищо счупено.
Колата стоеше на покрива си, а двигателят съскаше. Хиро скочи, докато тичаше, разтърка болезненото място на тила, мушна се в колата и опипа деформирания й покрив, докато намери полицейския „Питон“.
Приведен, изтича обратно назад. Тъкмо се беше отдалечил на около двайсет метра, когато колата експлодира в огнен стълб. Хиро се хвърли на земята и остана така, докато опасността отмина. Пламъците, които излязоха от вътрешността на колата, осветяваха поляната и околните дървета.
Откъм градината се приближаваха убийците. Като вдигна глава, Хиро ги видя на фона на белия зид на къщата. Бяха четирима.
Ако сега скочеше, щяха да го видят, както и той ги виждаше. Той се промъкна през поляната към дърветата, опирайки се на пръстите на краката и на лактите си, както стотици пъти беше правил във Виетнам. Тревата беше хладна и суха, а земята миришеше ароматно и хубаво. Откога не беше лежал в трева и не беше мирисал земя! Откъм улицата проехтя вик на ужас. Вероятно бяха намерили пакарда с обезглавения труп.
Хиро стигна сянката на дърветата и се изтърколи зад един храст. Докато убийците тичаха към горящото камаро, той търсеше патрони за празния си пистолет. Бръкна в джоба си и с ужас установи, че беше сложил друг калибър. Имаше патрони за пушка, но те не ставаха за барабана на колта. Ругаеше през зъби. Оръжието беше станало безполезно.
Трябваше да влезе в къщата. Там имаше оръжие и патрони, достатъчни за изтребването на половин народ. Като всеки добър американец и Роян се беше запасил с патрони и пистолети, като че ли индианците все още стояха пред вратата му, виетнамците бяха вече в Кони Айланд, а зад всеки ъгъл — негри, размахващи вериги.
Убийците обградиха камарото и се опитваха да различат нещо в пламъците. Хиро стана и затича приведен. Настъпи един сух клон, но шумът беше погълнат от пращенето на огъня. Земята под краката му беше мека. Оръжието му пречеше да тича и той го хвърли. Беше само на няколко метра от градината, когато убийците на Касалонга го откриха. Стреляха по него, но от това разстояние револверите им бяха безполезни.
Тогава и те започнаха да тичат.
Плетът, разкъсан от камарото, се издигаше мрачно пред Хиро. Той се промъкна през пробива. Светлината на огъня не стигаше дотук. Той мина през плета и се спусна към къщата. Кракът му попадна върху един труп и той се спъна, опипа с ръка оръжието на мъртвеца в тревата и го взе.
Отначало не знаеше къде да се скрие. После видя лъщящото на лунната светлина езеро и затича към брега. Веднъж във Виетнам цял ден беше стоял във водата, потопен до шия, а там имаше и плъхове. Беше седял във водата, докато виетнамците го търсеха по брега, преравяйки сантиметър след сантиметър. Не го намериха. Беше се оказало добро скривалище.
Предпазливо, за да не предизвиква прекалено много издайнически вълни, Хиро влезе в езерото. Водата беше студена и студът се заизкачва нагоре по краката му. Целият му костюм се напои с вода, но въпреки това висеше на тялото му почти безтегловно.
Убийците стигнаха до плета и влязоха в градината. Разбираха се с кратки подвиквания. Двама от тях се промъкнаха в къщата, а другите двама започнаха да претърсват градината. Хиро беше потопен до горната устна във водата, която миришеше на водорасли. Не се движеше, за да не се чува шум от плискане на вода. Повърхността на водата под носа му се набраздяваше, когато той дишаше. Револверът висеше на една тръстика до главата му. Искаше да предотврати намокрянето на патроните. Езерото блестеше като сребърно и беше олицетворение на покоя.
Двамата мъже, които претърсваха градината, се движеха към мястото, където беше той. Не казваха нито дума. Можеше да чува само стъпките им. Надяваше се, че ставите му няма да се вкочанят. Главата му беше празна. Някъде в тръстиката скочи жаба.
Двамата мъже в къщата запалиха лампата в хола. Светлината огря тревата и стигаше до езерото. Убитите се открояваха в тревата като къртичини.
След два часа слънцето щеше да изгрее.
Защо не си тръгваха? — питаше се Хиро. Бяха изгубили петима. Защо не се изтегляха?