Но знаеше, че с това нищо нямаше да спечели, и затова не го желаеше повече.
Двамата мъже пак се отдалечиха от брега на езерото. Хиро предпазливо извади едната си ръка от водата и посегна към револвера. Отвори барабана. Държеше го така, че да може да види на лунната светлина колко патрона има на разположение. Разбра се много лесно: два.
Два патрона за двама мъже.
Това означаваше, че той трябваше да остане тук, във водата, докато убийците се уморят и станат по-малко бдителни.
Водата като че ли ставаше по-топла, но той все повече зъзнеше.
19
ТЕ ПРЕТЪРСВАХА ТЕРЕНА ПО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА БРЕГА. ПЛОСКИТЕ ИМ СЛАМЕНИ ШАПКИ ЕДВА СЕ ВИЖДАХА ВЪВ ВИСОКАТА ЖЪЛТА ТРЕВА. ПОНЯКОГА СЕ ЧУВАШЕ ШУМ ОТ УДАР НА ДРЪЖКА НА АВТОМАТ В КАМЪК. СТЪПКИТЕ ИМ ШУМОЛЯХА. ПОНЯКОГА СЕ СМЕЕХА С ВИСОКИ НЕЧОВЕШКИ ГЛАСОВЕ ИЛИ СИ ПОДВИКВАХА ЕДИН НА ДРУГ. ЖЪЛТАТА ВОДА ГЪМЖЕШЕ ОТ ГОЛЕМИ ТЪМНИ ПЛЪХОВЕ. ВЪЗДУХЪТ БЕШЕ ВЛАЖЕН И ГОРЕЩ И ТЕЖЕШЕ ВЪРХУ ГЛАВАТА МУ. ПАЛЕЩОТО СЛЪНЦЕ ПРЕЖУРЯШЕ ОТ БЕЗЖИЗНЕНОТО СИВО НЕБЕ. ОТ ТРИ ЧАСА СЕ КРИЕШЕ НА БРЕГА АКО ТОВА ПРОДЪЛЖЕШЕ ОЩЕ ДЪЛГО, ЩЕШЕ ДА СИ ИЗГУБИ РАЗСЪДЪКА. НО ТОЙ ИСКАШЕ ДА ЖИВЕЕ, ЖИВЕЕ, ЖИВЕЕ…
Това беше последното му желание.
Настъпи момент, в който вече не знаеше дали той е във водата, или водата е в него. Ставите му като че ли се бяха вцепенили и полагаше усилия да не трака със зъби. Не беше сигурен дали само му се струваше, или вече наистина не беше чак толкова тъмно. По небето все още нямаше никаква светлина, но, изглежда, водата на езерото предусещаше деня и придобиваше по-светъл цвят. Знаеше, че вече е време да напусне скривалището си и да се бие.
Мъжете бяха в къщата вече цял час. Сигурно бяха обърнали всичко с краката нагоре. Открили бяха трупа на Франк, а може би и парите. Вероятно държаха под око площадката пред къщата, защото знаеха, че без кола той не можеше да отиде далеч. Но не знаеха, че той дори и не мислеше да бяга оттук.
Естествено, възможно беше и да спят. Но не можеше да се уповава на това. Във всеки случай трябваше да използва прикритието на тъмнината. Беззвучно като змия Хиро се измъкна от водата. Държеше зареденото с двата сухи патрона оръжие във вкочанените пръсти на дясната си ръка. Трудно му беше да върви. Дрехите висяха тежки и мокри върху кожата му. При всяка крачка обувките му жвакаха така, че му идеше да ги събуе.
Не се дразнеше от лежащите в градината трупове. Една замръзнала усмивка обграждаше устата му като със скоби. Мафиотите сигурно щяха да го помислят за дух или възкръснал мъртвец, когато изведнъж се появи пред тях.
Лампите в къщата бяха изгасени още преди половин час. Те чакаха на тъмно. А може би въобще не чакаха? Какво друго имаше в главата на един убиец освен празнина, която се изпълваше с кръв?
Хиро поклати глава. Той фантазираше. Това беше опасно, когато имаш само два патрона и пръстите ти са вкочанени. Небето над покрива на къщата започна да посивява. Сега Хиро стоеше под счупения прозорец. Той се притисна до зида и хвърли поглед в хола. Единият от убийците се беше облегнал точно до прозореца и гледаше навън.
Убиецът спеше с отворени очи, но сега се събуди. Устните му се разтвориха, но в последния миг той сподави вика си, защото дулото на Хировия колт беше на сантиметър от върха на езика му, а лицето на Хиро беше мръсно и разкривено.
Убиецът бавно помръдна глава от дясно на ляво. Разбра, че щеше да умре, ако изпусне през устата си дори и само един звук. От един бърз поглед Хиро разбра, че мъжът беше сам в хола. Трупът на Франк все още беше на пода, с оръжие в ръката. Куфарът с железния обков, в който бяха парите, стоеше до кушетката.
Хиро не искаше да се изкачва през прозореца. Стъклената врата също беше счупена. Щеше да използва нея. Той вървеше заднишком крачка по крачка. Дулото на пистолета му неотклонно сочеше лицето на мафиота, който сега беше почти толкова блед, колкото и Хиро. Краката на Хиро оставяха черни отпечатъци по камъните под прозореца. Внимаваше да не настъпи някой труп.
После се озова до прага на вратата. Той мушна глава, за да влезе. В момента, в който стъпи с единия крак в стаята, мъжът до прозореца изкрещя. Хиро се хвърли напред и стреля още преди да е паднал на пода. Човекът до прозореца се удави в собствената си кръв, когато куршумът прониза небцето на отворената му уста.
В рамката на вратата, водеща към коридора, се появиха очертанията на една тъмна фигура. Тъмното тяло като че ли излъчваше светлина. Хиро изстреля и втория си патрон, но не улучи. Мъжът изчезна. Сега оставаха още трима, но не знаеха, че оръжието му няма повече патрони. Концентриран, като в транс Хиро се огледа. Човекът до прозореца, когото беше убил, висеше с горната част на тялото си през перваза на прозореца. Краката му бавно се плъзгаха и той падна от другата страна. Хиро искаше да се добере до неговото оръжие, но сега това вече беше невъзможно.