Тогава погледа му привлече Франк Роян. Мъртвият капитан все още стискаше револвера в ръката си. Не помръдваше. Хиро се опита да отдели пръстите на приятеля си от дръжката на оръжието. Не му се удаде. Хиро усети, че по челото му се стича пот. Съсредоточи всичката си сила във вкочанените пръсти, но Роян не пускаше револвера. Някакъв мускулен спазъм така здраво беше приковал ръката му към дръжката, че трябваше щанга, за да бъде махната. Куфарът с парите стоеше до кушетката. Вън постепенно се развиделяваше. Парите бяха за Мириам. Той трябваше да й ги занесе и затова се налагаше да убие и останалите трима живи убийци. Защото те нямаше да го пуснат от къщата.
Чуваше ги вън в коридора. Изглежда, залагаха всичко на една карта и искаха да се втурнат в стаята заедно. Знаеха, че един човек не може да застреля едновременно трима противници. Един от тях щеше да повали, поне единият щеше да се пожертва.
Хиро хвана Франк Роян и се опита да го изправи. Мъртвецът беше тежък, много тежък. Хиро го хвана под мишниците и го изтегли нагоре. Вените на челото и слепоочието му щяха да се пръснат. После Франк Роян се задържа прав и Хиро го притисна към себе си с лявата си ръка. Изглеждаха така, сякаш изпълняваха танц на апачите върху кръчмарска сцена в Монмартър.
Със свободната си ръка Хиро обхвана юмрука, в който приятелят му стискаше револвера, насочи го към вратата и пъхна пръста си до показалеца на Роян върху спусъка.
Тримата убийци се втурнаха в стаята. Бяха с вдигнати оръжия, хвърлиха се надясно и наляво и коленичиха. Стреляха с пълна пара. Пламъчетата от изстрелите осветяваха стаята като светкавици. Хиро видя ужаса по лицата им, когато разбраха по какво стрелят. Той чувстваше как куршумите удрят по тялото на Франк.
Франк, мислеше Хиро, прости ми, Франк. Прости ми. Прости ми. После натисна спусъка и револверът в юмрука на Франк подскочи, а в дулото му разцъфна огнена роза. Първият убиец нададе вик и се строполи, а друг куршум удари тялото на Франк. Хиро се олюляваше, защото едва удържаше тежестта. Но трябваше да удържи, знаеше, че трябва. Стреля още веднъж, движеше ръката на Франк в двете посоки, за да не позволи на другите двама да избягат, те обаче си мислеха същото и стреляха, а Хиро заплака. Изплакваше сълзите, които Франк вече не можеше да изплаче, усещаше болките, които Франк вече не усещаше, плачеше и стреляше, плачеше за себе си и за миналото, и стреляше по убийците, единият от които падна и се затъркаля по пода. Тогава в хълбока му се заби един куршум, защото беше останал неприкрит, но в началото не го чувстваше, мислеше, че е улучен Франк, и още един куршум се заби в слабините му. Кръвта бликна и се смеси с влагата на дрехите, а барабанът вкара последния патрон в цевта. Изстрелът изсвистя, оръжието бе почти избито от ръката на Франк и Хиро, но куршумът намери целта си, улучи третия мъж точно в челото и нанесе смъртоносния удар.
Хиро не можеше да държи Франк повече. Мъртвият го повлече със себе си към пода. Дим, миришещ силно на барут, се носеше из стаята. Навън се развидели. Денят щеше да разкрие бойното поле, убитите, оръжието, кръвта, а езерцето невинно и спокойно щеше да отразява първите слънчеви лъчи.
Болката преминаваше през тялото му на вълни и той се огледа.
Мириам Хиро се събуди, защото насън беше прескочила едно стъпало. В стаята все още беше почти тъмно. През завесите на прозореца се процеждаше бледа светлина. Неописуем копнеж обхвана Мириам. Големите й тъмни очи гледаха към малката нощна масичка, върху която стоеше часовникът-играчка. Танцьорката се въртеше в пирует и в сумрака фигурата с разперените ръце и вдигнатия крак се превръщаше в мъж, а мъжът стоеше някак странно, защото беше улучен от куршум. Той балансираше на един крак, политна и падна. Мириам блъсна играчката от масичката и нададе пронизителен вик, който не преставаше.
Мъжът, в когото се беше превърнала танцьорката, беше баща й.
Хиро се освободи от студения труп на Франк и запълзя към обкования с желязо куфар с парите. Раните му ритмично пулсираха чак до краката му. Туптенето образуваше един железен пръстен, а пръстенът обхващаше сърцето му и все повече се стягаше. Кървящ, с мокро лице, ръце и крака, покрити с кал, Хиро тежко се изправи. Залиташе леко. В безжизнената стая нещо започна да трака. Хиро се ослуша. После забеляза, че това бяха зъбите му.
Куфарът с парите тежеше много. Хиро едва го вдигаше. Повлече го след себе си през вратата, през единия от труповете, който се оказа почти непреодолимо препятствие, докато куфарът мине от другата му страна. Измъкна го от къщата и после по чакъла — пред нея. Неговите крачки и стърженето на куфара, изглежда, бяха единствените шумове надлъж и нашир, но след като Хиро веднъж се спъна и падна и в продължение на няколко секунди не можеше да помръдне, чу също и чуруликането на птичките в дърветата.