— Пак е Франк, Джими. Има нещо ново.
Хиро кимна безмълвно, сякаш Франк можеше да го види.
— Отнася се до нашия предполагаем подпалвач, негъра. Направил е една грешка.
— Наистина ли?
— Откраднал е един часовник, и то особен часовник. Един от гостите на „Клерол“ го е видял как се промъква по коридора, като отивал до тоалетната. По-късно установил, че му липсва часовникът. Вероятно подпалвачът го е задигнал.
— Е, и? — попита Хиро.
— Това е бил един много особен часовник, каквито у нас още няма на пазара. Швейцарско производство е. Гостът на хотела си го е донесъл преди няколко дни от едно служебно пътуване. Злато и крокодилска кожа, а както разправя, корпусът му бил тънък като лист хартия. Един такъв часовник лесно би могъл да бъде открит.
Хиро попита:
— Ти какво очакваш? Че ще подавам ръка на всеки срещнат цветнокож и ще го питам колко е часът, за да мога да видя часовника му?
Роян мълчеше засегнат. След това каза:
— Не, разбира се. Само мислех, че трябва да знаеш това.
— Имаш право, Франк. Благодаря за информацията. Малко съм уморен и не искам да си развалям деня с Мириам. Ако имаш други новини, запази ги за себе си, докато капитанът ме постави на твое разположение.
Той още веднъж кимна, когато Франк се сбогуваше, и след това затвори.
— Боб — извика той.
Един от полицаите, които тъкмо се приближаваха към вратата, го погледна. Беше цветнокож, който работеше в участъка от три години.
— Какво има, лейтенант?
— Случайно да имаш нов часовник?
Боб Мерил го погледна недоумяващо.
— С моята заплата? — попита той.
Хиро поклати глава.
— Забрави това — каза той. — Беше шега, но горчива. Ще ми донесеш ли един хамбургер и едно прилично кафе от ъгъла?
Мерил се усмихна.
— Аз винаги съм казвал, че като цветнокож цял живот ще съм слуга на големия бял човек!
— Като станеш капитан, аз ще ти нося закуската. А сега изчезвай, че съм гладен!
Хиро се облегна на разклатения си въртящ се стол и затвори очи.
3
КАТИ ХИРО, 28-ГОДИШНА, НЯКОГА ХУБАВА ДЪЛГИ ДО РАМЕНЕТЕ КОСИ, СИНИ ОЧИ, КАПРИЗНА УСТА. КАТИ ХИРО СПИРА ФИЗИЧЕСКИЯ СИ РАСТЕЖ НА 1,78 М, А ДУХОВНИЯ — ПРИБЛИЗИТЕЛНО ПЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО, КАКТО И МЪЖЪТ Й ДЖЕЙМС ХИРО, ЗА КОГОТО ВЪПРЕКИ ЗНАЧИТЕЛНИЯ БРОЙ ЛЮБОВНИЦИ ВСЕ ОЩЕ Е ОМЪЖЕНА. РОДЕНА В РИЧМЪНД, НЮ ЙОРК. НЯМА ПРОФЕСИЯ, НЕ Е ПРИДОБИВАЛА НИКАКВИ НАГРАДИ. ЕДНО ДЕТЕ, МИРИАМ ХИРО, ДОШЛО НА БЯЛ СВЯТ И СЛЕД ТОВА ЗАБРАВЕНО. НЯМА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ДА ЗАСЛУЖАВАТ ТОВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ.
Кати Хиро отвори зелените кадифени завеси на прозореца в спалнята си. Очите й веднага се свиха като охлюви, които някой е бутнал с пръчка. Тя леко се олюляваше и притисна ръка към челото си.
Колко беше часът? Сигурно беше обяд. Слънцето се бе издигнало високо в небето. Слънцето! Тя мразеше ярката светлина. По устните си усещаше вкус на патина, а ъглите на устата й лепнеха. Вчера вечерта бе станало страшно късно.
Кати се обърна, видя мъжа в леглото си. Той беше полуотвит. Приближи се към леглото, клатушкайки се. Младежът имаше хубава фигура, това трябваше да му се признае. И се беше представил добре, страшно добре, доколкото тя правилно можеше да си спомни. Имаше само един недостатък: не можеше да си спомни как се казва той.
— Хей, Хари, ставай!
Хари винаги беше подходящо име. Никой мъж не се обиждаше, когато го нарекат Хари. Хари беше националното стандартно име. Всеки барман се казваше така.
Кати се наведе над леглото, хвана голия крак на мъжа и го ухапа по прасеца. При това избухна в смях. Ухапа го няколко пъти един след друг и остави следа от слюнка по кожата на бавно пробуждащия се мъж.
Чак когато той се опита да я хване, тя изведнъж отново се изправи.
— Господи, прилоша ми!
Залитна назад и изтича гола по дебелия килим на спалнята към банята. Наведе се над розовата мивка. Вълната от гадене утихна. Тогава запали лампата над огледалото и се огледа.
Вдигна русата коса от челото си и я приглади назад. Кожата й се опъна. Кати приближи лице към огледалото. Двайсет и осем, мислеше тя, двайсет и осем, а с кожа на четирийсетгодишна жена. Никотинът и алкохолът бяха оставили следите си върху лицето й. Ако някой ми смъкне кожата, мислеше Кати, тя няма да е гладка и еластична, а сигурно ще е като крило на пчела — шумоляща и чуплива.
Около устните й се образува бръчка на огорчение. Кати тихо изрече едно проклятие и взе безразборно да рови из тоалетната си масичка, за да се намаже с крем.
— Хей, Хари — извика тя. — Събуди ли се?
— Не се казвам Хари, а Пол и съм буден — отговори мъжът от леглото.
Сега тя отново се сети. Пол Мандел, дизайнер и търговец на употребявани коли, според конюнктурата. Беше го намерила в един бар и сигурно някога щеше да го изгуби пак там, съвсем случайно.