Сю се събуждаше при шума на всяка кола навън и само се питаше дали по вратите й няма светещ надпис ПОЛИЦИЯ. Крис пък чакаше да звънне звънецът на входната врата и да чуе как нечии тежки стъпки трополят нагоре по стълбите, за да му отмъкнат платнената торба изпод леглото и да ги арестуват.
След тази безсънна нощ те закусиха с Трейси в кухнята.
— Весела Коледа — целуна ги тя. И двамата мълчаха стъписани. Бяха забравили, че е Коледа! Смутени поглеждаха към двата пакета, приготвени от дъщеря им за тях. Забравили бяха да й купят подарък! Наложи се да минат с даване на пари, нещо, което не бяха правили от времето, когато ходеше на училище. Трейси си помисли, че странното им поведение вероятно се дължи на коледната треска и вълнението около пътуването до Щатите.
На следващия ден изглеждаха малко по-спокойни, нищо че от време на време потъваха в продължително мълчание. Обядваха и Трейси предложи да изведат Стампс на дълга разходка и да подишат чист въздух. Докато крачеха спокойно към хълмовете Даунс, някой от родителите й започваше изречение, но млъкваше по средата. Минаваха няколко минути и другият го довършваше.
В неделя сутрин Трейси забеляза, че гостите й изглеждат малко по-добре, дори започнаха да бъбрят весело за предстоящото посещение в Америка. Две неща я смутиха. Беше готова да се закълне, че докато слизаха по стълбите с платнената торба и кучето, което ги следваше по петите, те си говореха на португалски. И защо трябваше да взимат и Стампс в Щатите, след като тя няколко пъти им предложи да го гледа, докато са на път.
Следващата изненада дойде, когато след закуската те се приготвиха да тръгнат за летище „Хийтроу“. Докато баща й прибираше в багажника платнената торба, тя забеляза, че вътре имаше още три големи пътни чанти. Защо ли бяха взели толкова много неща, при условие че отиват само за две седмици?
Момичето остана на тротоара да им маха с ръка, докато колата стигне края на улицата. Когато зави надясно, вместо наляво, каквато бе посоката към летище „Хийтроу“, тя се разтревожи, че нещо наистина не е наред. Но много скоро се сети, че имаше отклонение, поемайки по което можеха да поправят грешката си и да се върнат в правилната посока, за да излязат на магистралата.
Стъпили на пътя, Крис и Сю започнаха да следят табелите за Дувър. С всяка изминала минута ставаха все по-нервни и неспокойни. Връщане назад нямаше. Единствено Стампс очевидно се наслаждаваше на приключението — гледаше през задното стъкло и помахваше доволно опашка. Малко преди входа на пристанището Сю излезе от колата и се нареди на опашката от пасажери, които пътуваха без коли и чакаха да се качат на ферибота. Крис подкара роувъра към рампата. Разбраха се да не се срещат на палубата и да се съберат отново едва когато слязат на френска земя в Кале.
Сю стоеше и наблюдаваше неспокойно как старичкият им роувър спира пред входа. Сърцето й заби ускорено, когато видя как някакъв митничар разглежда и обръща паспорта на Крис и го поканва да излезе и да застане отстрани. Едва се удържа да не се затича към тях, за да разбере какво става. Сега обаче те не бяха женени и не биваше да се издава.
— Добро утро, господин Епълярд — поздрави митничарят, огледа вътрешността на колата и попита: — Предполагам, ще искате да вземете кучето си с вас.
— О, да — отвърна Крис. — Никога не пътуваме без Стампс.
Митничарят отново започна да разлиства страниците на паспорта.
— Само че нямате необходимите документи за пътуването му.
Ситни капки пот избиха по челото на Крис. Документите на Стампс си стояха прикачени към паспорта на господин Хаскинс, останал в сейфа у дома.
— По дяволите — промърмори той, — забравил съм ги вкъщи.
— Лош късмет — въздъхна служителят. — Дано не ви се наложи да пътувате далеч, защото това е последният ферибот за този ден.
Крис погледна безпомощно към мястото, където стоеше жена му, и едва тогава се качи обратно в колата. Хвърли едно око на здраво заспалия Стампс, който нямаше и най-малка представа какви проблеми е създал. Крис направи обратен завой и спря пред разтревожената Сю, която изгаряше от нетърпение да чуе защо не го пуснаха на борда. Когато й обясни какъв е проблемът, тя каза само: