Управителят на банката не успя да прикрие изненадата си, когато разбра, че господин Хаскинс чака пред кабинета му, за да обсъди с него своята идея за бизнес начинание. Направи бърза справка за сметките на семейството и установи, че разполагат със седемнайсет лири и дванайсет шилинга. Приятно му бе да установи, че никога не са прехвърляли разрешения лимит, въпреки че господин Хаскинс вече повече от година бе без работа.
Управителят изслуша с интерес и съчувствие предложението на своя посетител и когато той завърши отрепетираното си представяне, тъжно поклати глава.
— Банката не може да поеме такъв риск — обясни, — особено като се има предвид колко малко допълнителни гаранции можете да предоставите. Та вие дори не притежавате собствен дом — изтъкна банкерът.
Крис му благодари и напусна кабинета невъзмутимо.
Той прекоси Хай Стрийт, завърза повода на Корп пред друга сграда и влезе в банка „Мартинс“. Почака известно време, докато управителят го приеме. Отговорът на неговото предложение не се отличаваше от предишния, с едно малко изключение — този път го посъветваха да се обърне към „Британия Файнанс“ — нова компания, специализирала се в подкрепа на малкия бизнес. Крис благодари, напусна банката, развърза Корп и се върна на Джубилий Роуд няколко минути преди Сю да се прибере с неговия обяд — треска с пържени картофи.
След като се нахрани, Крис напусна къщата и отиде до най-близката телефонна кабина. Пусна четири пенита в прореза и натисна бутон А. Разговорът трая не повече от минута. Прибра се, но не спомена пред Сю с кого има среща на другия ден.
На следващата сутрин, едва изчакал Сю да тръгне с Трейси за училище, той се качи в спалнята им. Свали дънките и пуловера и ги замени със сватбения си костюм, с кремавата риза, която носеше само в неделя на църква, и с връзката — подарък от тъща му за Коледа, която беше решил, че няма да сложи никога. Лъсна обувките си и си помисли, че постигна блясък, който дори неговият фатмак би одобрил. Погледна се в огледалото с надеждата, че е добил донякъде вид на бъдещ управител на предприятие. Остави кучето в градината зад къщата и се отправи към центъра на града.
Беше подранил с петнайсет минути за срещата с господин Тримейн, човека, който се занимаваше с кредитите, отпускани от „Британия Файнанс“ на нейните клиенти. Помолиха го да изчака в определената за това стая. Той се настани и взе един брой на „Файненшъл Таймс“ (за първи път в живота си държеше това издание). Така и не успя да открие спортната страница. След четвърт час секретарят го покани в кабинета на господин Тримейн.
Човекът го изслуша внимателно и също като предишните двама банкери зададе въпроса за гаранциите.
— Нямаме такива — отвърна Крис с горчивина. — Освен ако не смятаме факта, че съпругата ми и аз ще работим по цял ден, а тя е запозната с много от тънкостите на бизнеса от първа ръка. — И той зачака да чуе причините, поради които няма да му отпуснат кредит.
— Тъй като съпругата ви ще е отговорна за връщането на половината от нашата инвестиция, какво мисли тя за плановете ви?
— Дори не съм говорил още с нея — изтърси Крис.
— В такъв случай ви съветвам да го направите при първа възможност, защото преди да обсъдим молбата ви, ще трябва да се срещнем лично с госпожи Хаскинс и да се уверим дали е на нивото, на което твърдите, че е.
Същия ден по време на вечеря Крис съобщи новината на жена си. Сю остана безмълвна, нещо, което не се бе случвало често в близкото минало.
Щом господин Тримейн се срещна с госпожа Хаскинс, останалото бе въпрос само на попълване на безкраен брой формуляри, преди „Британия Файнанс“ да им отпусне кредит от 5000 лири. Месец по-късно господин и госпожа Хаскинс напуснаха своите три стаи на Джубилий Роуд и се нанесоха в жилището, прилепващо към магазинчето на Бийч Стрийт.
Първата неделя на новото място Крис и Сю изстъргаха надписа „ПАРСЪНС“ от витрината на магазина, след което изписаха с големи букви „ХАСКИНС, нови собственици“. Междувременно Сю обучаваше Крис как се прави най-добрата панировка. Ако беше толкова просто, нямаше да виждаме опашки пред един магазин, а пред друг — на няколко метра на същата улица — никакви клиенти. Минаха няколко седмици, преди Крис да овладее умението и панираната риба да е винаги с превъзходна коричка — нито прекалено твърда, нито прекалено влажна, което си беше истинска катастрофа. Той стоеше на предната линия — мереше и подаваше рибата, солеше и поливаше с оцет, докато Сю седеше на касата и прибираше парите. Вечер Сю записваше всичко в счетоводните книги, но не се качваше при Крис в малкия им апартамент, докато не въдвореше пълен ред и чистота в магазина, така че да можеш да се огледаш в повърхността на тезгяха.