— Реших, че е разумно и Анил Кан да присъства — отбеляза Кумар. — Бездруго скоро той ще поеме моя пост.
— Чувал съм все хубави отзиви за вас — рече господин Пател и топло стисна ръката на заместника. — Радвам се, че успяхте да дойдете.
Секретарката сервира чая и излезе. В момента, в който вратата се затвори, началник Кумар започна направо:
— Поискахте спешна среща по личен въпрос, приятелю.
— Да — отвърна Пател. — Трябва да знаете, че вчера ме посети един човек, който твърди, че работи за вас.
Началникът вдигна вежди.
— Името му е Радж Малик.
— Начинаещ чиновник в…
— Изрично ме предупреди, че идва на частно посещение.
Началникът започна да потупва с длан подлакътника на стола си.
— Та този Малик ме уведоми — продължи Пател, — че притежавате документи, според които ме разследвате за пране на пари.
— Стара работа — добродушно откликна началникът. — След единайсети септември министърът на вътрешните работи ми възложи да проуча всички сдружения, които управляват големи суми пари в брой. Включително казина, пунктове за залагания, а във вашия случай — Мумбайската банка. Човек от екипа ми разпита главния ви касиер и му даде указания за какво да следи. Аз лично подписах удостоверението, че вашата компания е чиста.
— Спомням си, че ме уведомихте, и все пак вашият приятел Малик…
— Не ми е приятел.
— … недвусмислено намекна, че може да уреди досието да бъде унищожено. — Пател направи кратка пауза. — Срещу малка компенсация — добави той.
— Това ли бяха думите му? — възкликна Кумар и едва не скочи от стола си.
— Колко малка? — спокойно попита заместникът.
— Десет милиона рупии — отвърна Пател.
— Не знам какво да кажа… — промърмори началникът.
— Не казвайте нищо — спря го банкерът. — Дори през ум не ми е минавало, че сте замесен в подобна глупост. Същото заявих и на Малик.
— За което съм ви признателен — въздъхна началникът.
— Няма за какво — спря го Пател, — но се боя, че някой не тъй благоразположен човек… Нали разбирате, посещението е направено в момент, когато предстои да се пенсионирате… — Банкерът отново се поколеба. — Ако пресата надуши тая история, истината лесно може да бъде изопачена.
— Благодарен съм ви за загрижеността и най-вече защото ме уведомявате така скоро — увери го Кумар. — Ще ви бъда вечно задължен.
— Държа преди всичко да получите дължимата признателност от жителите на този град — заяви Пател — и да се оттеглите с гордост, а не със съпровождащи името ви въпросителни, които, както добре знаем, не биха се забравили дълго след пенсионирането ви.
Заместникът кимна в знак на съгласие и гостът се изправи.
— Знаеш ли, Нареш — приятелски се обърна той към началника, — не бих си помислил да приема този проклетник, ако не го беше превъзнасял така възторжено в речта си пред Ротарианския клуб миналия месец. Той дори ми показа статията в „Мумбай Таймс“, затова реших, че идва с твое знание. — След което господин Пател се обърна към Кан: — Позволете да ви пожелая късмет, когато поемете поста началник. — Стисна ръката му и добави: — Няма да ви е леко да наследите един тъй достоен човек.
Едва сега Кумар си позволи да се усмихне.
— Ей сега се връщам — рече той на заместника си и придружи Пател до вратата.
Заместник-началникът Кан се загледа през прозореца в очакване на шефа си. Взе си бисквитка и предъвквайки хрупкавото тесто, се замисли над няколкото възможности, които се разкриваха. Когато шефът му се върна отново в кабинета си, той вече бе наясно какво трябва да се предприеме. Но дали разполагаше с нужното време, за да убеди шефа си?
— Ще се разпоредя Малик да бъде арестуван и тикнат зад решетките до един час — заяви Кумар и вдигна телефона.
— Питам се, сър — кротко го спря Кан, — дали това е най-уместният начин да действаме… при създалите се обстоятелства.
— Нямам избор — въздъхна началникът и започна да набира.
— И все пак, преди да се впуснете в необратими действия, може би трябва да обмислим как ще се развият нещата… с журналистите.
— Те само това чакат — отбеляза Кумар, остави слушалката и закрачи из стаята. — Възможностите са само две: или ще призоват да ме обесят като продажен мошеник, или ще ме обявят за най-наивния глупак, достигнал поста началник на полицията. И двата варианта са немислими.