— Всъщност предпочитам да изнасям такива речи, защото е забавно, но това стана в университетите. Големите компании много не обичат да слушат за опазването на околната среда — каза той. — Опазването на застрашените видове струва доста пари.
„Да видиш за последно“ започва жизнения си път като списание на Световния фонд на дивата природа. Групата изпраща Адамс в Мадагаскар, където той се запознава с Карвардайн. Адамс пише за ай-ай, застрашен вид нощен лемур, който прилича на кръстоска между прилеп, маймуна и много изненадано бебе.
— По онова време се смяташе, че са останали не повече от петнайсет екземпляра. След това се откриха още няколко, така че видът вече не е толкова застрашен, а само много, много застрашен — каза Адамс. — Но изживяването беше вълшебно.
Толкова вълшебно, че Адамс и Карвардайн прекарват следващата година в обикаляне на света и търсене на застрашени животни като безкрилите папагали какапу в Нова Зеландия и речните делфини байджи в Китай. Последните двайсет делфина ще изчезнат, когато китайското правителство построи язовира при Три Клисури и унищожи обиталището на делфините.
— Отчаяна работа, не само защото ще изчезне още един вид и не само заради трагедията, а и защото не ми е ясна причината, поради която продължаваме да строим тези проклети язовири — каза Адамс със отчетлив британски шепот. — Не само че причиняват екологични и социални бедствия, ами и с много малки изключения не вършат онова, за което са построени. Виж Амазонка, където всичките язовири се затлачиха. И какво стана? Ще строят още осемдесет. Това е идиотщина. Сигурно някъде имаме гени от бобър… Що за неутолимо желание да се строят язовири? Предполагам, че проектът за Човешкия Геном ще намери този ген и ще го изреже.
В „Пътеводител на галактическия стопаджия“ междугалактически булдозери унищожават Земята и човечеството. Един съвсем друг булдозер унищожава най-преуспелите видове, живели някога на планетата. Пред шейсет и пет милиона години един астероид с диаметър десет километра се удря в полуостров Юкатан, издълбава сто и петдесет километров кратер и насища въздуха с водни пари и пепел. Дотук с динозаврите.
— Обсебен съм от представата за тази комета и от това, че е била единственото събитие, на което дължим самото си съществуване — каза Адамс. — Това е навярно най-драматичното събитие в историята на земята и определено най-драматичното в историята на човека, защото то е постлало пътя пред нашето съществуване и не е имало кой да го види.
Скалите убийци на динозаври са класическа физика. По-новата физика е малко далеч от Адамс, човекът, който написа, че отговорът на Живота, Вселената и Всичко останало е 42. До този отговор е стигнал един компютър и Адамс твърди, че компютрите ще променят всичко.
— Първите компютри бяха колкото стаи, след това станаха колкото бюра, куфарчета и джобове, скоро ще бъдат малки и неизброими като прашинки — ще можеш да си поръсиш навсякъде с компютри. Постепенно цялата среда ще стане много по-умна и отговорна и ще живеем така, както дори в момента не си представяме — каза Адамс. — Предполагам, че шестгодишната ми дъщеря ще го разбира по-добре.
Адамс е правил по малко от всичко, от радио и телевизия до дизайн на компютърни игри. Не всичко се е оказало успешно.
— Това са поуките от живота — каза той. — Знаеш ли какво представлява процесът на обучението? Той не нещо като „Нали се сещаш какво направи току-що? Не го прави повече.“
— След всичкия си търговски опит, реших, че е много по-добре да седя пред компютъра и да подреждам стотици хиляди думи в смислен ред.
Адамс пише „бавно и мъчително“.
— Хората си мислят, че писателите си стоят в някакви стая, гледат умислено и записват велики мисли. Само че те през повечето време гледат панкьосано и се надяват, че още не са пратили съдия-изпълнител.
През следващите няколко години, докато дъщеря му порасне, Адамс навярно ще пише.
— Мисля, че точно това ще правя, макар да се говори, че ще пиша сценарий за голям документален телевизионен сериал. Ще изчакам, докато й бликнат хормоните и ще изчезна със скоростта на светлината. Мисля да се махна като стане някъде на тринайсет и да се върна, когато се е цивилизовала.
Интервюто приключи, когато мобилният телефон на Адамс иззвъня в джоба му. В другия му джоб имаше малък плюшен жираф. Изглежда беше на дъщеря му. Същата вечер жена му и дъщеря му е трябвало да летят за Лондон, но дъщеря му получила възпаление на ухото.
— Всъщност доста сериозно.
Адамс трябваше да се качи в черния си мерцедес, и да се прибере, за да я види.