Е, толкова ли е трудно? Какво ще кажете за това? „Ла, ъъ…, ъъ…“ — ами в момента не се сещам, но ми се струва, че ако целият свят се напъне, ще разреши проблема. И освен това мисля, че не е редно да приключим века с толкова неподредена популярна песничка.
Какво друго? Ами, вие как мислите? Кои са според вас нещата, които през следващите месеци сме длъжни заради себе си да оправим, преди цифрите да се превъртят и да ни дарят с едни чисто нови проблеми от двайсет и първия век? Недохранването? Джими Хофа? Къде да сложим огромни черни лепенки, за да не може никой от двайсет и първи век да види какво има под тях? Моля, изпращайте предложения и отговори на www.h2g2.com.
„Индепендънт он Сънди“,
Ноември 1999
Отборът мечта
Идеалният филмов екип: Шон Конъри в ролята на Господ, Джон Клийс като архангел Гавраил и Голди Хоун като по-малката сестра на Майка Тереза, Труди. С почетното участие на Боб Хоскинс в ролята на детектив Фил Умиротворителя.
Идеалната рок банда: Моята идеална рок банда за всички времена вече не съществува, понеже застреляха ритъм китариста им. Но бих взел басиста, защото безспорно е най-добрият. Може да участва и някой друг пиротехник, но по отношение на музиката, творчеството и мотивацията няма по-добър от Пол Маккартни. Ще си поделят вокалите с Гари Брукър, най-великият соул глас на британския рокендрол и страхотен пианист. Двама соло китаристи (може да се редуват в ритъм секцията): Дейв Гилмор, когото винаги съм искал да чуя заедно с Гари Брукър, защото и двамата имат вкус за мащабния драматизъм и възвишените мелодии; и Роби Макинтош, който е велик блус рокер и изключителен акустичен китарист. Барабани — Стив Гад (помните ли „50 Уейс“?). И след като бандата и без това се разрасна до този размер, малко или много ще трябва да вземем и маестро Рей Купър на перкусиите, въпреки че доста се изкушавам да включа невероятната перкусионистка на Ван Морисън, чието име не помня. Струнни инструменти? Брас Секция? Кралската филхармония? Джаз Бенда на Ню Орлийнс? За всичко това ще ни трябва магьосникът на синтезатора Пол „Уикс“ Уикънс. И един голям камион.
Идеалната любовница: Дамският духов оркестър на Дагънъм. С цялото ми уважение и любов към скъпата ми съпруга, колкото и любяща и нежна да е жена ти, има някои неща, които само един голям духов оркестър може да ти даде.
Идеалният проект: Ако разполагах с неограничени парични средства, бих бил щастлив да финансирам мащабно изследване на произхода на човека и на прехода от маймуната към човека. Впечатлен съм от излязлата преди няколко години хипотеза за водната маймуна, в която се твърди, че междинните ни предшественици са прекарали известен период в земноводна среда. Чувал съм множество подигравки по адрес на тази идея, но нито едно убедително доказателство против, и бих искал да открия истината, каквато и да е тя.
Идеалната алтернативна кариера: Зоолог, рок музикант, създател на системен софтуер.
Идеалната почивка: Водолазни експедиции в Австралия, отвъд Големия Бариерен Риф до вълшебната прозрачност на Коралово море — Код Хоул, акули, подводна археология; след това към западна Австралия при големите косатки, и накрая към Залива на акулите при делфините. След това ще се отбия да вечерям в Хонг Конг на път за в къщи.
Идеалният дом: Нещо голямо на някой плаж, може би в северен Куинсланд, сред природата, и с високоскоростна компютърна връзка с цял свят. И корабче, и малък камион.
Идеалната кухня: Ако ми се наложи да избера кухнята на една страна и да се храня с нея до края на живота си, ще избера японската.
Идеалният почивен ден: Всъщност, аз вече съм изживял един такъв. Беше 1968-а — с един приятел избягахме от училище и отидохме в Лондон, следобеда гледахме на кино „2001-ва“, а вечерта отидохме на концерт на „Саймън и Гарфънкъл“ в „Албърт Хол“.
„Обзървър“
10 март 1995
Откъде черпите вдъхновение за книгите си?
Казвам си, че докато не измисля нещо, няма да пия повече кафе.
Увод към Хумористични книги, том 1
Хората често ме питат, понякога по осемдесет и седем пъти на ден, откъде вземам идеите си. Рискът е добре познат на писателите и правилният отговор на този въпрос е първо да си поемеш въздух, да успокоиш пулса си, да изпълниш съзнанието си с птичи песни и образи на лютичета в пролетни поляни, след което да се опиташ да кажеш: „Хм, интересно, че питате…“ преди да се пречупиш и да се разцивриш неудържимо.
Факт е, че не знам откъде вземам идеите си и дори не знам къде ги търся. Никой писател не знае. Всъщност, това не е съвсем вярно. Ако пишете книга за брачните навици на гълъбите, сигурно ще почерпите няколко прилични идеи, ако се повъртите из гълъбарника в мушамена наметка, но ако вашият жанр е художествената литература, единственият начин е да пиете твърде много кафе и да си купите бюро, което не се разпада, като си удряте главата в него.