Искам да внеса преносимия в стаята с големия.
Дрън. И готово. Всичко е на екрана на големия.
Това са инфрачервени мечти. Или микровълнови мечти. Изобщо не ме интересува, както не ме интересуват никакви PICT и TIFF, и RTF, и SYLK и всякакви други акроними, които просто казват: „Проблемът е сложен, затова ще го решим сложно“.
Нека да заявя категорично. Обожавам моя Макинтош или по-скоро семейството от маниакално трупани през годините компютри Макинтош. Обожавам го от момента, когато го видях за пръв път през 1983-а в един от офисите на „Инфоком“ в Бостън. Онова, което през цялото време ме очароваше и хипнотизираше, беше кредото, залегнало в основата на неговия дизайн, а именно: „Никой проблем не е толкова сложен, че да не му намерим съвсем просто решение, ако го погледнем откъдето трябва.“ Или, ако трябва да го кажа по друг начин, „Бъдещето на компютрите е простотата“. Затова двете ми най-големи желания за 1990-а са дизайнерите на системите Макинтош да се върнат към това бъдеще и Франк Вандала да се махне от къщата ми.
Списание „Мак Юзър“, 1989
Конструирайте го и ние ще дойдем
Помня първия път, когато видях персонален компютър. Беше в „Ласки“ на Тотенъм Корт Роуд и компютърът беше „Комодор Пи И Ти“. Формата му беше като на голяма пирамида, на чийто връх имаше екранче с размерите на блокче шоколад. Аз го обикалях очарован известно време. Но не разбрах нищо. Дори да ставаше въпрос за живота ми, нямаше да се сетя с какво би могъл да ми бъде полезен в живота или в работата един компютър. Усетих обаче първите съвсем леки намеци за чувството, което щеше да придаде съвършено ново значение на фразата „свободни пари“.
Причината да не видя с какво би могъл да ми е полезен беше, че имах съвсем ограничена представа какво всъщност представлява компютърът — както и всички останали. Мислех го за нещо като усъвършенствана изчислителна машина. И известно време „персоналните“ компютри (подвеждащ термин, прилаган за почти всяка машина) се употребяваха точно за това — за супермощни изчислителни машини с множество функции.
След това, когато усъвършенствахме умението си да боравим с числа посредством тези машини, се зачудихме какво ще стане, ако заместим числата с нещо друго, като например буквите от азбуката.
Бинго! Изключителен, революционен пробив! Осъзнахме, че когато сме мислили компютъра за сметачна машина, сме били слепи като къртици. Той бил нещо много по-вълнуващо. Той бил пишеща машина!
Затова започнахме да го развиваме като супер пишеща машина. С дълъг и все по-неразбираем списък от функции. Тези, които ползват Майкрософт Уърд разбират за какво говоря.
Следващият пробив настъпи, когато накарахме летящите с главоломна скорост в тези машини числа да означават елементи от картини на графичния дисплей. Пиксели.
Аха! Помислихме си. Нещото се оказа нещо много по-вълнуващо от пишеща машина. То е телевизор! С пишеща машина отпред!
А сега си имаме Уърлд Уайд Уеб (единственото познато ми нещо, чието съкращение — дабъл ю, дабъл ю, дабъл ю — се произнася три пъти по-дълго от несъкратената му форма), която е още един вълнуващ нов модел. Тя е брошура. Огромна, пееща, танцуваща, подскачаща, бибипкаща, изпълнена с мигащи картинки брошура.
Разбира се, компютърът не е нито едно от тези неща. Това са досега познатите ни неща от реалния свят, които моделирахме в компютъра, за да можем да използваме проклетата машина.
Което ни казва нещо интересно.
Компютърът всъщност е моделиращо устройство.
Щом веднъж проумеем този факт, трябва да проумеем и, че с него можем да моделираме всичко. Не само нещата, които сме свикнали да правим в реалния свят, а и нещата, които реалният свят всъщност не ни позволява да правим.
Какво не ни позволява да правим една брошура?
Ами, нейната основна цел е да убеждава хората да купуват онова, което продавате и поради това е възможно най-лъскава и изкушаваща и казва на хората само онова, което вие искате те да знаят. Вие не можете да разпитвате брошурата. Повечето корпоративни сайтове са като брошури. Да вземем например сайта на БМВ. Той е великолепен и зашеметяващ, и не отговаря на въпроси. Там няма да намерите мнения на притежатели на БМВ, недостатъците на даден модел или липсата на такива, надеждността му, разходите по него, поведението му на мокър път и други такива. С други думи, всичко което всъщност бихте искали да знаете. Можете да изпратите имейл, но в сайта няма да се появят нито вашият въпрос, нито техният отговор — нито който и да е отговор. Естествено има много сайтове, където хората обменят точно такава информация и те са само на няколко кликвания разстояние, но вие няма да намерите и думичка за тях в сайта на БМВ. Всъщност, ако ви е нужна сериозна и полезна информация за колите БМВ, последното място, където ще я откриете, е www.bmw.com. Това е брошура.