Выбрать главу

Същото е и при Британските авиолинии. В сайта им пише всичко за полетите на Британските авиолинии с изключение на това кой още лети по същите маршрути. И затова, ако искате да видите какъв друг избор имате, трябва да отидете в някой от многото други сайтове, където ще ви кажат. Което е лошо за Британските авиолинии, защото не получават информация нито какво сте искали, нито защо сте предпочели конкуренцията. А тъй като тази информация е изключително ценна, те изпращат при хората анкетьори с анкетни листове, въпреки факта, че никой не казва истината на анкетьорите.

Досега с тази задача се справят идеално хората от Амазон. В техния сайт е пълно с информация на потребители. Колкото е повече информацията, толкова са повече посещенията на сайта, а колкото повече са посещенията, толкова повече информация се генерира и толкова повече книги продава Амазон. Разбира се, те не се боят от открити дискусии, защото за разлика от БМВ не отговарят за продукта, който продават. На БМВ и на Британските авиолинии ще им е нужно доста време и доста смелост, за да осъзнаят, че са част от обществото, на което продават.

Но дори в Амазон са схванали само част от картината. Подобно на магазините в реалния свят, те регистрират само действителните си продажби. А какво става с продажбите, които не са осъществили и не знаят, че не са осъществили, защото не са ги осъществили! Наскоро влязох в Амазон, защото исках да си поръчам на DVD филма на Дзефирели „Ромео и Жулиета“. Оказа се, че няма такова DVD. Можех да си го купя на видеокасета, но на мен не ми трябваше видеокасета. И така цялата транзакция остана нулева. Никъде не се записва, че съм влязъл в сайта, за да купя нещо и че нещото, което съм искал да купя го е нямало. За мен остава само възможността да избирам (или да не избирам) от наличните заглавия, без да мога да кажа какво искам. Писах им и познайте какво стана — вече мога. Умна постъпка. Сега имат възможност да предоставят на студията информация за действителното търсене. И въз основа на друго мое предложение — не съвсем безкористно — ще провеждат постоянна анкета кои книги читателите биха желал и да видят филмирани. Това е информация, която дотогава никой не можеше да събере.

Нека обаче направим още една крачка напред. Колко често ви се е случвало да разглеждате някоя брошура или каталог и да си мислите: „Защо някой не напише книга за…“ или „Само да бяха направили велосипед с…“. Или „Защо някой не направи отвертка с…“ или „Защо не го правят в синьо?“ Брошурата не може да ви даде отговор, но Мрежата може.

Какво е онова, което много бихте искали да имате, ако някой се беше сетил да го произведе? Моля, изпращайте предложения на www.h2g2.com.

„Индепендънт он Сънди“

Ноември 1999

* * *

Открих следните правила относно нашите реакции на техническия напредък:

1. Всяко нещо, което е съществувало в момента на раждането ви, е нормално и обичайно, и е просто част от света.

2. Всяко нещо изобретено между петнайсет и трийсет и пет годишната ви възраст е ново и вълнуващо, и революционно, и вие можете да направите кариера в тази област.

3. Всяко нещо изобретено след трийсет и пет годишната ви възраст е в разрез с естествения ход на нещата.

Интервю за „Американски атеист“

АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: Господин Адамс, окачествяват ви като „радикален атеист“. Това определение точно ли е?

ДНА: Да. Използвам термина „радикален“ в най-широк смисъл, просто, за да подчертая думата „атеист“. Когато се определям само като атеист, се намират хора, които казват: „Да нямате предвид агностик?“. Налага се да обяснявам, че наистина имам предвид „атеист“. Наистина не вярвам, че съществува бог — всъщност убеден съм, че няма бог (разликата е тънка). Не виждам и най-малкото доказателство за съществуването на бог. Затова ми е по-лесно да казвам, че съм радикален атеист, просто за да обознача, че имам точно това предвид, че съм мислил доста по въпроса и че държа на мнението си. Интересно колко много хора се изненадват, когато се сблъскат с толкова твърдо мнение. В Англия се лутаме между съмнителен вял англиканизъм и съмнителен вял агностицизъм — и двата, според мен, израз на желанието да не се размишлява много-много за нещата.