И така, аз вече познавах и (боя се) приемах мнението, че законите на физиката са неприложими спрямо религията, тъй като тя боравеше с различни типове „истини“. (Сега смятам, че това е глупаво, но както и да е…) Онова, което ме изуми обаче беше осъзнаването, че аргументите в полза на религиозните идеи бяха толкова жалки и глупави в сравнение със солидните аргументи на нещо толкова спорно и субективно като историята. Всъщност те бяха смущаващо инфантилни. Те никога не се подлагаха на директните предизвикателства, които са нормална процедура във всяка друга област на интелектуалните стремежи изобщо. Защо така? Защото не издържаха на предизвикателствата. Затова станах агностик. И размишлявах, размишлявах и размишлявах. Но просто не разполагах с достатъчно храна за размисъл, поради което не стигнах до никакъв извод. Идеята за бог ми се струваше извънредно съмнителна, но не бях натрупал толкова знания, че да си изградя работещ модел или обяснение за, ами за живота, вселената и всичко останало, с който да заменя концепцията за бог. Но не се отказах и продължих да чета и да размишлявам. Когато станах на трийсет и няколко години се сблъсках с еволюционната биология най-вече под формата на книгите на Ричард Докинс „Себичният ген“, а след това и „Слепият наблюдател“ и нещата изведнъж си дойдоха на мястото (мисля, че при второто прочитане на „Себичният ген“). Концепцията притежаваше такава изумителна простота и въпреки това обясняваше безкрайната сложност на живота. В сравнение с благоговението, което тази книга предизвика в мен, благоговението, с което други говореха за религиозните си просветления, ми изглеждаше, честно казано, глупаво. Винаги ще предпочета благоговението от разбирането пред това от невежеството.
АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: В речта си пред вашите почитатели намеквате за атеизма си („… това беше един от малкото пъти, когато всъщност вярвах в бог“). Вашите почитатели, приятели и колеги наясно ли са с вашия атеизъм? Много ли са атеистите в кръга от вашите приятели и колеги?
ДНА: Въпросът ви донякъде ме озадачава и аз мисля, че в случая става въпрос за културни различия. В Англия атеизмът не е сензация. Налице е просто един лек дискомфорт, когато някой изразява категорично мнение, вместо по-приемливата неангажираща вялост — а оттам и предпочитанията към агностицизма пред атеизма. Според мен обаче преходът от агностицизъм към атеизъм изисква далеч повече интелектуални усилия, отколкото повечето хора са склонни да положат. Но атеизмът не е сензация. Голяма част от познатите и приятелите ми са учени, а в тези кръгове атеизмът е норма. Предполагам, че повечето от останалите ми познати са агностици и може би една малка част от тях са атеисти. Ако трябва да потърся сред приятелите, роднините и колегите си хора, които вярват в бог, ще ги потърся най-вероятно сред по-възрастните и (ако трябва да съм съвсем откровен) сред по-малко образованите. Има едно или две изключения (по навик щях да кажа „почетни изключения“, но в случая не го мисля).
АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: Случвало ли ви се е ваши почитатели, приятели или колеги да се опитат да ви „спасят“ от атеизма?
ДНА: Абсолютно никога. Този тип фундаментализъм просто не съществува в Англия. Е, може да не съм съвсем прав. Но и аз (в случая смятам да бъда страшно арогантен) просто гледам да не общувам с подобни хора, както гледам да не общувам с хора, които по цял ден гледат сериали или четат „Нешънъл Инкуайърър“9. Каква е тяхната реакция? Не ме интересува.
АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: Атеизмът създавал ли ви е пречки в работата (анти-атеизъм) и как сте се справяли? Колко пъти ви се е случвало.
ДНА: Изобщо не ми се е случвало. Идеята е немислима.
АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: В книгите ви има някои снизходителни пасажи относно бог и религията („… две хиляди години след като някакъв човек беше прикован на едно дърво“). Как повлия атеизмът на творчеството ви? Къде (при кои герои и ситуации) са изразени най-силно личните ви религиозни схващания?
ДНА: Религията винаги ме е очаровала. (Това е съвсем различно от вярата в нея!) Влиянието й върху човешките дела е неизмеримо. Що е религията? Какво символизира? Защо сме я измислили? Накъде върви? Докъде ще стигне? Обичам да се ровя в тези неща. През годините съм мислил толкова много за религията, че очарованието ми от нея няма как да не се е пренесло в творчеството ми.
АМЕРИКАНСКИ АТЕИСТ: Какво ще предадете на атеистичните си почитатели?
ДНА: Здравейте! Как сте?
Из „Американски атеист 37“, бр. 1
(интервюто е взето от Дейвид Силвърман
9
Б. пр. — Американски вестник близък по тематика и дух до българските „Жълт труд“, „Нощен труд“, „Лична драма“ и пр.