Какви са предимствата на общуването с почитателите чрез имейли?
По-бързо е, по-лесно е и не се налага да лижеш.
Предсказване на бъдещето
Предсказването на бъдещето е игра на „Тука има — тука нема“. Но напоследък все по-често играем на тази игра, защото светът се променя толкова бързо, а на нас ни трябва някаква представа за бъдещето, понеже ще ни се наложи да живеем в него, най-вероятно още следващата седмица.
Странно, но индустрията, която е основният двигател на тези невероятно бързи промени — компютърната индустрия — се оказа доволно слаба в предсказването на бъдещето. Има две конкретни неща, които тя не успя да предскаже: първото е раждането на Интернет, която за удивително кратко време се превърна в основен смисъл на съществуването на цялата компютърна индустрия; а второто е фактът, че векът има край.
Затова, докато стоим на прага на новото хилядолетие и надничаме към лъскавото каменно лице на промените, които ни чакат, така както маймуните на Кубрик зяпаха големия черен монолит, каква надежда храним изобщо, че можем да предскажем онова, което ни очаква? Молекулярни компютри, квантови компютри — можем ли изобщо да се осмелим да кажем нещо за тях? Не бяхме прави за влаковете, не бяхме прави за телефоните, не бяхме прави за… е, за обемистия списък от нещата, за които не сме били прави, можете да потърсите книгата озаглавена „Така казват експертите“ от Кристофър Сърф и Виктор Наваски.
Там са изложени в сбит вид авторитетни предсказания от миналото, които са се оказали ужасно погрешни и това обикновено е ставало ясно веднага. Знаете за какво говоря. На 17-и октомври 1929 г. Ървинг Фишър, професор по икономика в Йейл заявява, че „борсите за ценни книжа са достигнали едно очевидно стабилно високо равнище“. След това идва изказването на един служител на звукозаписната компания „Дека“ през 1962 г. по адрес на „Битълс“: „Не харесваме звученето им. Китарните групи са отживелица“ и така нататък. А, ето още едно: „Бил Клинтън няма шанс срещу нито един републиканец, стига последният да не точи лиги на подиума“, цитат от „Уолстрийт Джърнъл“ от 1995 г. Книгата е доста дебела и ще ви достави много весели часове в тоалетната.
Странното е, че предсказването на бъдещето продължава да ни убягва. Усмихваме се снизходително на твърдението на лорд Келвин през 1897 г., че радиото няма бъдеще. Далеч по-изненадващо е обаче да прочетем, че през 1977 г. президентът на корпорацията „Диджитъл Екуипмънт“ Кен Олсен заявява: „Не виждам никаква причина някой да държи компютър в къщи“. Дори Бил Гейтс, който именно доказа колко ужасно неправ е бил Олсен, е известен с изказването си, че не може да си представи за какво му е на някой повече от 640к компютърна памет. Опитайте се да пуснете Уърд на десет пъти повече памет.
Би било интересно да следим отблизо предсказанията и да видим дали ще успеем да забележим абсолютните шампиони още в стадия им на невинни зародиши. Забелязах един такъв наскоро, като прочетох едно изявление от февруари на господин Уейн Люик, вицепрезидент на американската телефонна компания „Ю Ес Уест“. Аргументът му беше против разгръщането на високоскоростните безжични комуникации и гласеше следното: „Съгласен съм, че можете да ги използвате в колата си, докато карате с деветдесет километра в час, но не смятам, че това ще стане масова практика.“ Само наблюдавайте какво ще стане. Това твърдение ще се върне при него като бумеранг. Сателитна навигация. Безжичен Интернет. В момента, в който започнем да картографираме физическото местоположение в общото информационно пространство, ще настъпи поредният бум на приложенията в Интернет.
Поне такова е моето предсказание. Разбира се, възможно е да съм ужасно неправ. В прекрасната си книга „часовникът на дългото сега“ Стюарт Бранд предлага да създадем архив с десет хиляди годишна давност на обществените предсказания и спорове, но не по-малко интересно би било да видим развитието на нещата в по-кратък план. В края на всяка година медиите са пълни с предсказания за онова, което ни очаква през следващата година. Естествено, само след два дни всички те са забравени и никой не се сеща да ги провери. Затова приканвам читателите да изпращат собствените си предсказания — или други, с които са се сблъскали по медиите — за онова, което ще се случи през следващите пет години, както и за точния момент, когато ще се случи. Ще стъпим ли на Марс? Ще постигнем ли мир в Ирландия и в Близкия изток? Ще се спука ли балонът на електронната търговия?
Ние ще ги сложим в Мрежата, където ще останат през всичките пет години, за да ги сравняваме с действителността. Предсказването на бъдещето е игра на „Тука има — тука нема“, но всяка игра се усъвършенства, когато резултатът се записва.