Не. В момента седя в едно кресло и пиша на един нов джобен компютър Псион Серия 3а. Купих го от безмитния магазин на Хийтроу, ей така от келешлък и трябва да отбележа, че е добър. Работи.
Може ли само да кажа нещо за безмитните магазини, преди да продължа да говоря за Псиона? Не е това, че стоките в безмитните магазини са по-евтини. По-евтини са. Безкрайно малко по-евтини. Ако пазарувате в тях спестявате съвсем малко пари. Естествено, след това можете да се разделите с доста крупна сума във вид на глоби, ако не осъзнаете, че всичко закупено от безмитните магазини на връщане се декларира на митницата. Стоките са наистина безмитни, само ако възнамерявате да прекарате останалата част от живота си на борда на самолет. И какво се получава, когато пазарувате от безмитен магазин на цена съвсем малко по-ниска от обичайната? Става това, че повечето пари спестени от митото отиват в джобовете на безмитните магазини, а не да речем за здравеопазване (или за ядрени подводници „Трайдънт“). И така, защо си купих Псиона от безмитния магазин? Защото съм пълен идиот, затова.
Както и да е. Ъпдейт на статуса. Намериха ми стая. Извадих адаптера от куфара. ПауърБукът се зарежда. Все още не пиша на него обаче, защото съм във ваната. Значи все още използвам Псиона. Никога досега не съм писал във ваната. Хартията се мокри и разлигавя, химикалките не пишат като ги вдигнеш нагоре, пишещите машини ти ръбят на шкембето, а ако ви хрумне да използвате ПауърБук във ваната, значи ПауърБукът едва ли е ваш.
Мисълта ми беше, че може да се направи. На джобния компютър наистина може да се пише, нещо, което до този момент не знаех. Опитвал съм се да пиша на Шарп Уизард, но беше невъзможно, защото клавиатурата му беше подредена по азбучен ред, което е умряла работа. Решението да се конструира азбучна клавиатура е пълно недоразумение. Предполагам, че идеята е била следната: не всички познават QWERTY клавиатурата (много е странно да напишеш QWERTY като дума; пробвайте и ще разберете какво имам предвид), но всички познават азбуката. Вярно е, но в случая няма никакво значение. Хората познават азбуката като едномерен низ от символи, а не като двумерен масив, поради което при всички случаи ще търсите буквите и ще ругаете. Защо тогава да не ползваме QWERTY, за да е удобна поне на онези, които я знаят?
Опитвал съм да пиша и на по-голям Шарп Уизард 8200, който има QWERTY, но няма форматиране на текста. Представяте ли си? Даже Еч-а-Скеч има форматиране.
Другият проблем с джобните компютри, разбира се, е в това, че клавишите са прекалено малки за пръстите. Костелив проблем. Нерешим. Ако машинката е достатъчно малка, че да влиза в джоба ви, тя е твърде малка, за да пишете на нея. Е, аз намерих решението. Простете ми, ако вече го знаете, възможно е да съм последният човек на земята, който се е сетил. Както и да е, решението е следното: хващате компютърчето с две ръце и пишете с палците. Сериозно. Става. Отначало е малко несвойствено и пръстите може да ви заболят, но се свиква учудващо бързо. Аз вече постигнах към хиляда думи.
Това повдига някои интересни въпроси. (Е, интересни за мен. Вие може да сте на друго мнение.) Какво става с интелигентния интерфейс за въвеждане на данни? Аз съм също толкова безкрайно радостен, колкото и всички останали, от перспективите за въвеждане на информация с глас или с химикалка, но вие знаете и аз знам, и всеки, който се е борил с Кери Тайпист знае, че в практиката нещата рядко работят толкова гладко както на теория, или поне още не работят толкова гладко. Повечето време прекарано в борба с недоизпипани технологии просто не си струва за крайния потребител, колкото и да е забавно за идиоти като нас. Много е далеч денят, когато ще можеш да кажеш: „Отвори отсек 2, Хал“ и да си сигурен, че Хал е разбрал, че искаш да бъдеш изстрелян в стратосферата на Юпитер. А аз подозирам, че ще мине много време, преди да мога да диктувам материал като този и резултатът да е разбираем, да не говорим за читаем. Сигурно сте чували стария скеч, в който секретарката записва абсолютно всичко, което казва шефът й, включително репликите „Това не го записвай“ или „задраскай последното изречение.“ Струва ми се, че трябва да преодолеем доста „секретарски“ мъки, преди да накараме машината да заработи гладко. Колкото до въвеждането на данни с химикалка, вече споменах, че десетте години работа с компютър до такава степен са влошили почерка ми, че дори аз не го разбирам, а какво остава за компютъра. Да обяснявам ли иронията на ситуацията? Не.
Затова, поне за момента разполагаме само с клавиатурата като интерфейс за въвеждане на данни, и поне за момента въвеждането на данни от клавиатурата означава QWERTY. Но QWERTY клавиатурата, каквато я познаваме е била създадена, за да забавя ударите на клавишите, които иначе са засядали един в друг. Тя е умишлено неефективна. Но всички опити да бъде заменена с нещо по-ефективно, като например Dvorak клавиатурата, са безуспешни. Хората вече познават QWERTY клавиатурата и не желаят някой да им налага промяна. Dvorak или каквото и да е там друго може да са по-добри, но QWERTY е, или поне доскоро беше, достатъчно добра. Принципът „Ако работи, не го поправяй“ е много разумен и си остава такъв, въпреки факта, че самият аз цял живот го нарушавам най-робски.