— Днес следобед направих нещо — каза той, докато разбъркваше бледия блудкав чай, при което внезапно си припомни, че, разбира се, американците нямаха никаква представа как се прави чай — адски тъпо.
— И на мен ми се стори, че си малко мрачен.
— Това е по-скоро причината, отколкото следствието. Седмицата беше отвратителна, имах киселини и предполагам, че съм бил…
— Не ми казвай. Срещнал си някоя привлекателна и желана жена и си се държал с нея невероятно надменно и грубо.
Дърк я зяпна.
— Откъде знаеш? — сепна се той.
— Защото непрекъснато се държиш така. И с мен се държа така.
— Не съм! — възмути се Дърк.
— Си!
— Не, не, не.
— Уверявам те, ти…
— Стой — прекъсна я Дърк. — Сега си спомням. Хмм. Интересно. И ти твърдиш, че го правя непрекъснато?
— Е, не съвсем непрекъснато. От време на време ти се налага да спиш.
— Но ти твърдиш, че като цяло се държа грубо и надменно с привлекателните жени?
Той се измъкна с усилие от креслото и зарови в джоба си за тефтера.
— Не съм искала да го приемаш толкова на сериозно, всъщност, това не е значителен… е, сега като си мисля, предполагам, че това не е толкова значителен дефект на характера. Какво правиш?
— А, само си записвам. Това му е странното на професията на частния детектив — непрекъснато откриваш разни дреболии за другите, които никой не знае, а след това откриваш, че всички знаят за теб разни работи, дето ти не ги знаеш. Например, знаеш ли, че походката ми била странна? Нещо като наперено клатушкане, така ми я описа някой.
— Естествено, че знам. Всеки, който те познава, знае.
— Освен мен, явно — каза Дърк. — А сега, след като знам, се опитвам да се уловя, докато минавам покрай витрините на магазините. Но не се получава. Виждам само как съм застинал с единия крак във въздуха зинал като риба на сухо. Както и да е, правя си списъче, към което сега добавям: „Държа се грубо и надменно с привлекателни жени.“
Дърк се изправи и се взира секунда-две в забележката.
— Знаеш ли — произнесе замислено, — това обяснява удивително голям брой неща.
— О, я стига — каза Кейт. — Прекалено буквално го приемаш. Просто съм забелязала че когато не се чувстваш добре или когато нещо не си във форма, си склонен да се отбраняваш, и тогава… и това ли записваш?
— Естествено. Полезно е. Накрая може да заведа квалифицирано разследване срещу себе си. Особено като се има предвид с какво се занимавам.
— Няма ли работа?
— Не — отвърна мрачно Дърк.
Кейт се опита да го изгледа проницателно, но той зяпаше през прозореца.
— Фактът, че нямаш работа свързан ли е по някакъв начин с факта, че се държиш изключително грубо към привлекателните жени?
— Все така ми се случва — измърмори Дърк почти на себе си.
— Не ми казвай. Искала е да потърсиш изгубената й котка.
— А, не — каза Дърк. — Даже и това не беше. Отминаха времената, когато трябваше да търся цели котки.
— Какво искаш да кажеш?
Дърк описа котката.
— Виждаш ли с какво трябва да се задоволявам? — добави.
Кейт го гледаше втренчено.
— Шегуваш се.
— Не се шегувам.
— Половин котка?
— Да. Само задната половина.
— Не каза ли предната половина…
— Не предната си беше на мястото. Точно така. Тя искаше да й намеря задната половина. — Той се зазяпа в Лондон иззад ръба на вдигнатата си порцеланова чаша за чай.
Кейт го изгледа подозрително.
— Това не е ли… — каза тя… много, много, много странно?
Дърк се обърна и я погледна.
— Бих казал — заяви той, — че това е най-странното и необичайно явление, което съм виждал през живота си, изпълнен със странни и необичайни явления. За жалост — добави той и пак се обърна, — не бях в настроение да се заема с него.
— Какво имаш предвид?
— Имах киселини. Винаги съм в сприхав, когато имам киселини.
— И само затова си…
— Не е само затова. Освен другото, изгубих парчето хартия.
— Какво парче хартия.
— На което записах данните й. Издърпах го изпод купчина банкови извлечения.
— Които никога не отваряш.
Дърк се намръщи и отвори отново тефтера си.
— Никога… не отварям… банковите… извлечения — записа умислено. — И когато дойде — продължи, след като прибра тефтера в джоба си, — не я очаквах и затова не контролирах ситуацията. Което означаваше, че…
Той измъкна пак тефтера и записа нещо.
— Какво се сети да запишеш? — попита Кейт.
— Болестни отклонения на тема контрол — обясни Дърк. — Първият ми инстинкт беше да я накарам да седне, след което да се престоря, че довършвам някаква работа, за да мога през това време да се овладея.