— Австралиец? — изненада се Дърк.
— Да, сър. Австралия. Като вас.
Дърк се намръщи.
— Аз съм от Англия.
— Но сте австралиец, нали?
— Защо точно австралиец?
— Акцентът ви е австралийски.
— Не бих казал.
— Е, а къде е това?
— Кое? — попита Дърк.
— Нова Зеландия. Австралия е в Нова Зеландия, нали така?
— Е, не съвсем, но разбирам какво… е, щях да кажа, че разбирам какво имате предвид, но вече не съм толкова сигурен.
— От кой край на Нова Зеландия сте тогава?
— Всъщност, съм повече то Англия.
— Това в Нова Зеландия ли е?
— Само донякъде — каза Дърк.
Колата пое на север в посока Санта Фе. Луната обливаше високопланинската пустиня с вълшебните си лъчи. Нощният въздух беше кристално ясен.
— Идвали ли сте преди в Санта Фе? — носово попита Джо.
— Не — отвърна Дърк. Беше се отказал да води какъвто и да е смислен разговор с Джо и се чудеше дали не го бяха избрали умишлено, заради недостатъците му в тази област. Дърк умишлено се опитваше да потъне в мисли, но Джо продължаваше да го вади на повърхността.
— Хубаво място — каза Джо. — Прекрасно. Ако не го съсипят всички тези калифорнийски преселници. Викат му „калифорникация“. Ъ-хъ. И знаете ли как се казва?
— Калифорникация — рискува Дърк.
— Санта Фе — каза Джо. Всички холивудски типове се преместиха тук. Съсипаха я. Особено след земетресението. Чухте ли за земетресението?
— Всъщност да. Даваха го по новините. И то доста.
— Да, голямо земетресение беше. И сега всички калифорнийци се местят тук. В Санта Фе. Съсипаха я. Калифорнийци. И знаете ли как му викат?
Дърк усети как целият разговор прави обратен завой и връхлита отгоре му. Опита се да го отблъсне.
— Значи цял живот сте живял в Санта Фе, така ли? — попита мекушаво.
— А, да — отвърна Джо. — Е, почти цял живот. Вече една година. Струва ми се като цял живот.
— А преди това къде сте живял?
— В Калифорния — каза Джо. Преместих се тук като стреляха по сестра ми от някаква кола. При вас в Нова Зеландия стрелят по ли хората от колите?
— Не — каза Дърк. Доколкото знам в Нова Зеландия не стрелят по хората от колите. Даже и в Лондон не стрелят, а аз там живея. Ужасно съжалявам за сестра ви.
— Да. Стояла си на ъгъла на „Мелроуз“ и минали двама с нов мерцедес, от тия новите, нали ги знаете с двойния гланц, и пуф, стреляли по нея — мисля че беше 500 SEL. Тъмносин. Страхотен. Сигурно с го гепили на някой светофар. При вас в добрата стара Англия гепят ли коли по светофарите?
— Какво?
— Издебват те на някой светофар и ти вземат колата.
— Не, то благодаря, че попитахте. Имаме разни дето ти мият предното стъкло против волята ти, ама, ъъ…
— Джо излая презрително.
— Работата е в това — обясни Дърк, — че в Лондон човек определено може да се приближи до някоя кола и да я открадне, но после няма да може да се измъкне.
— А, някаква хитроумна машинка ли?
— Не, просто задръстването — каза Дърк. — Ами, ъъ… вашата сестра — попита нервно. — Сега добре ли е?
— Да бе да — изкрещя Джо. — Нали ако стреляш по някой с калашник и той е добре после ще си искаш парите. Ъхъ.
Дърк се опита да издаде някакви съчувстващи звуци, но те нещо не пожелаха да се оформят както трябва в гърлото му. Колата забави ход и той свали белещия се прозорец, за да погледа нощната пустиня.
Един пътен знак проблесна за кратко в светлината на предните фарове.
— Спри! — изкрещя внезапно Дърк.
Наведе се през прозореца на колата и се опита да погледне назад. Колата забави ход и спря. Лунната светлина очертаваше силуета на знака в далечината.
— Можеш ли да дадеш назад? — попита бързо Дърк.
— Това е магистрала — възрази Джо.
— Да, да — каза Дърк. — Отзад няма никой. Само неколкостотин метра.
Джо измърмори нещо, включи на задна и подкара бавно назад.
— В нова Зеландия сигурно така правите — изхленчи той.
— Как?
— Карате на заден ход.
— Не — каза Дърк. — Но знам какво си мислиш. Че точно като нас британците, и те карат от другата страна на пътя.
— А може и така да е по-безопасно — каза Джо. Всички да карат назад.
— Да. Много по-безопасно е. — Дърк скочи от колата в секундата, когато спря.
В светлината на предните фарове, на седем хиляди километра от порутения офис на Дърк в Клеркънуел, се жълтееше един квадратен знак, на който с големи букви пишеше ПОРИВИСТИ ВЕТРОВЕ, а отгоре с по-малки ОПАСНОСТ ОТ. Луната висеше високо горе.
— Джо! — извика Дърк на шофьора? — Това кой го е сложил тук?
— Какво? — попита Джо.
— Знака! — каза Дърк.