за да блестиш и в неговия стих.
Очите ти, които обучиха
безкрилния високо да лети,
крилатия безкрайно възвисиха —
и немия да пее учиш ти.
Гордей се днес със мойто приношение,
със звънкия ми стих, от теб роден.
Ти в чуждите творби си украшение,
но ти отдавна стана всичко в мен.
Ти муза си и ти на мойта грубост
придаваш твойта вещина и хубост.
79
Ти беше само мое упование
и моят стих бе с твойта красота.
Но няма той сега очарование
и замълчаха моите уста.
О, аз признавам своето безсилие,
но вярвай ми, че онзи твой поет
ти връща само твойто изобилие,
преписано от тебе ред поред.
Той хвали добродетелите — слово
от твойто поведение и вещ
възпява красотата, но отново
ти дава в дар една отнета вещ.
Не му благодари за туй, че той
богатствата ти граби, друже мой.
80
О, как съм плах, когато знам, че друг,
по-светъл дух, по-вещ и по-дарен
превръща твойто име в мощен звук,
оставяйки без глас самия мен.
Но както в океана дири път,
сред корабите, бродещи безспир,
и някой малък, нескопосан съд —
аз дръзнах да се мерна в твойта шир.
И само ти спасяваш този мой
продънен чълн от морските вълни.
А — цял платна и мачти — пее той
над твоите безмълвни дълбини.
От всичко придобих една поука:
ти, моя страст, си моя несполука.
81
Не зная твоят пулс ли пръв ще спре,
мен пръв ли чака зиналата бездна,
но твоят спомен няма да умре,
дори когато аз съвсем изчезна.
Това перо ще те обезсмърти,
и няма във земята да изтлееш.
Ще гния в обща яма аз, но ти
в човешките зеници ще живееш.
Твой паметник е нежният ми стих.
И бъдещи очи ще го открият.
Ще преповтарят твоя разказ тих,
когато всички живи днес изгният…
Отново ще живееш на земята,
където е дъхът: върху устата.
82
Не си обвързан с музата ми ти.
И имаш право да цениш в това,
което някой друг ти посвети,
тържествено звучащите слова.
И външно, и духовно млад, и свеж
стоиш над мойта немощна хвалба.
И затова ти търсиш, без да щеш,
по-свежи багри, по-добра творба.
Но, друже мой, след дълги часове,
прекарани във риторичен жар,
ти пак ще търсиш в мойте стихове
правдиво говорящия другар.
О, нека слага бледият такъв
пресилен грим — ти имаш ярка кръв!
83
Не мислех аз, че се нуждаеш ти
от тези груби багри и от грим.
А мислех: тия радостни черти
нима с това перо ще изразим?
Не е мълчала моята уста,
защото предпочете да мълчи,
а за да блесне твойта красота сама,
със свои собствени лъчи.
Мълчанието считаш дързък грях,
а то е мойте неми стихове.
Да, аз не пях, но и не те опях
като ония бедни гласове.
Но тия две очи, които греят,
и двама души трудно ще възпеят.
84
Кой може нещо повече да каже
от туй, че ти си само ти, и кой
е тъй богат, че може да покаже
на теб подобен бисер, друже мой?
О, беден стих е, който не прибави
към темата си своя собствен звук.
Но само този стих ще се прослави,
във който ти си ти, и никой друг.
Той нека само вярно те копира
и да даде един правдив портрет,
достатъчно! Светът ще адмирира
изкуството му векове наред.
Похвалите и всички празнодумства
за твойта чест и хубост са кощунства.
85
Безмълвната ми муза няма глас.
А ето други, не така свенливи,
те съчиняват химни час по час,
хвалебствуват с пера велеречиви.
Аз нямам думи, аз съм много тих.
И като някой псалт малограмотен
повтарям все „амин“, след всеки стих,
блестящо и грижливо изработен.
Аз казвам само: „вярно“, „да“, „така“.
Езикът друго няма да измисли!
Не мога нищо да те нарека,
но колко нежност крият мойте мисли.
Намирай в други вещия творец,
но в мен цени безмълвния певец.
86
Стихът му ли — плющене на платна,
след теб политнал в тази пролет бурна,
погреба мойте мисли до една
в утробата им като в черна урна?
Перото му, което някой дух
е обучавал вещ в стихосложение,
не то ли ме оставя сляп и глух
чрез не едно велико постижение?
Не! Нито тази майсторска ръка,
ни нейният съветник безтелесен
не могат ме зашемети така,
че да изгубя всеки дар словесен.
Но ти си вечно в неговия стих,
и моят дом без теб е пуст и тих.
87
Прости, ти струваш скъпо. Аз умея
да те ценя, но не да плащам в срок.
Да те задържам повече не смея,
вземи обратно своя скъп залог.
За мен ти беше някакво дарение.
Не ти платих с един достоен акт.
И значи можем по споразумение
да заличиме нашия контракт.
Ти своя дар не знаеше самата,
не знаеше и нищичко за мен.
Аз не по право задържах цената
на твоя дар до този днешен ден.
Бях цар на сън. В среднощното ми бдение
ти беше бегло, плахо привидение.
88
Когато ме намразиш, друже мой,
и ме отпратиш с присмех и презрение,
със мен самия аз ще вляза в бой,
но пак ще ти намеря извинение.
Познавам се добре и някой ден
аз ще разкажа за една такава
порочна страст и скрити язви в мен,
че губейки ме, ще добиеш слава.
И няма в нищо да те обвиня.
За тебе жертвам всичко най-достойно,
но себе си така като петня,
печелиш ти. С това печеля двойно.
Обичам те. Поемам всичко зло,
за да вървиш с изправено чело.
89
С какъв порок във мен, с какво и как
заслужих тоя хлад и невнимание?
Кажи, че куцам, ще превия крак,
но само ти да имаш оправдание.
От мен ли по-добре ще ме петниш?