— Прието.
— Второ: искам пълна безнаказаност за която и да било своя постъпка през този ден.
— Ти наистина си невероятен човек, Макилейни Тобин. Значи желаеш смърт?
— В никакъв случай — изкиска се той. — Виждаш ли, утре непременно ще извърша нещо, заслужаващо смъртно наказание.
И той продължи да се смее.
— Смяташ това за майсторски ход. Само с две желания постигаш нещо, за което на други биха им трябвали десет. Можеш да имаш богатства, власт, преклонение, неуязвимост, отмъщение — каквото поискаш. Забележително. Защо се ограничаваш само с един ден?
— Защото толкова мога да планирам. Опитам ли се да планирам в подробности за по-дълго, оставам разкрит пред евентуална промяна на обстоятелствата. С това, което постигна за един ден, вечно ще имам каквото желая по всички възможни начини.
— Ами ако ти остават само една-две седмици живот? Помислил ли си за това?
— Да. Прието ли е второто ми желание?
— Прието. А третото?
— Отлагам третото.
— Аха… искаш временно да бъдеш лишен от това трето желание. Докога?
— До началото на следващия ден.
— Съвършено. Ако решиш да се завърнеш към сегашното положение или да продължиш властта и живота си до безкрайност, ще бъдеш в състояние да го сториш. Мога ли да те поздравя?
Масивната му глава леко кимна в знак на съгласие.
— Може ли да питам още нещо?
— Разбира се.
— Знам, че утре ще бъда свободен от отговорност. Но как ще стане това?
— Ако утре извършиш нещо, за което се полага смърт, тогава твоята безнаказаност ще трябва да се осигури по единствения възможен начин.
— Тоест?…
— Не знам. Мога само да изпълнявам желания.
— Много добре. Довиждане — каза Макилейни Тобин на празния кабинет.
Тобин се събуди бодър и свеж. Помисли си, че снощната вечер беше приятна и донякъде се възхити от себе си, задето бе спал тъй добре. Днес идваше неговият ден.
Ландис тихо пристъпваше наоколо и разтваряше завесите пред ранните слънчеви лъчи. Взе поднос и тръгна към огромното легло на Тобин.
— Часът е шест, господине.
Ландис се движеше и стоеше тъй, сякаш бе глътнал бастун, омотан с бодлива тел. Единствено безупречната папийонка бележеше границата между брадичката и гърлото му. Всичко това несъмнено издаваше достойнствата на един отличен камериер-иконом.
— А, Ландис… Добре. — Тобин се загледа как сръчните ръце на иконома наливат кафе в сребърна чаша. — Мръдна ли „Синтетик ръбър“?
— Според телеграфната служба, господине, акциите ще се повишат с един пункт и седем осми при отварянето на борсата тази сутрин. Господин Крил от „Шамбърс“ е дал погрешни сведения.
— Чудесно. Аз ще се разправям с Крил. — Тобин не търпеше чужда намеса в отношенията си с брокерите, които бяха длъжни да му докладват всичките си дългосрочни операции. — Нещо друго?
— През нощта германската армия е започнала нова офанзива. Още три кораба са потопени. Президентът неофициално е препоръчал да се свика извънредно заседание на Конгреса. В Токио…
— Остави това. Днес ще бъда зает с лични въпроси. какво става с Грут?
— Преди час са го открили мъртъв, господине. Самоубийство.
Тобин радостно се изкиска.
— Колко жалко. Ще се наложи да поема имуществото му. Нещо друго?
— Това е всичко, господине.
— Ъ-ъ-ъ… Ландис… мразиш ме и в червата, нали?
Икономът трепна.
— Господине…
Гласът на Тобин бе съвсем мек.
— Кажи истината.
— Да, господине. Вие сте най-хладнокръвният негодник в цялата история на човечеството. Много акули съм срещал, откакто работя за вас, но не могат да ви се поберат и на малкия пръст.
Тобин весело се разсмя.
— Добре, Ландис. Сега ще забравиш тази малка неприятност. Готова ли е банята?
— Банята ви е готова, господине — съобщи Ландис, като че идеята току-що му бе хрумнала.
— Добре. Махай се.
— Много добре, господине.
Тобин легна пак и се изкиска. Значи желанието му се сбъдваше. Ако не притежаваше власт да получава пълната истина, Ландис никога не би направил подобно признание. И не би го забравил. Тобин добре познаваше човека — след такива думи би изчезнал завинаги заедно с лекото пардесю и достойнството си. Все тъй усмихнат, той блажено се изтегна във ваната.
Избра си изящен костюм в гълъбов цвят, с който щеше да изглежда могъщ и внушителен. Бледосива риза. Като се сети, че днес му предстои и убийство, той избра тъмно пурпурна вратовръзка, която изглеждаше подходяща за случая. Обувки с каучукови подметки, разбира се — щяха да бъдат удобни. Мека шапка; бамбуков бастун; пръстен в тон с вратовръзката. Великолепно.