— Да, господин Тобин. Господин Крил чака да влезе.
— Крил, а? Пратете ми го веднага.
Брокерът беше строен мъж с широко чело и остра брадичка. Целият бе пребледнял — лицето, очите и ръцете. Прекоси кабинета и опря длани в бюрото на Тобин.
— Добре, Тобин. Признавам. Твърде много твои хора душат насам-натам. Знаех, че ще усетят.
— Тогава защо ми даде погрешна цена за „Синтетик“?
— Ще ти кажа и ако имаш поне капка човечност, ще ме разбереш.
— За съжаление, Крил, днес нещо не съм твърде човечен — отвърна Тобин и се усмихна. — Казвай все пак.
— Отдавна бях хвърлил око на „Синтетик ръбър“. Не знаех, че го държиш под контрол, иначе нямаше да се меся. Получих сигурна информация и вложих там целия капитал на Благотворителното обединение. Десетки организации, които се грижат за бедни, болни и престарели хора. Откакто поех финансите на Обединението, сторих истински чудеса. Не вярвах твоят човек да се заинтересува от акциите и от факта, че ги купувам. Смятах, че тази сутрин ще извлека прилична печалба, преди да усетиш. Посочих по-ниска цена с надеждата, че няма да потърсиш сведения от другиго. Загубих. Ако сега се опитам да продавам, няма да успея преди да смъкнеш цената; знам го. А ти можеш да си позволиш да я държиш ниска додето бъда принуден да се отърва от акциите. Какво ще правиш?
— Не биваше да ми даваш невярна информация.
Тобин посегна към телефона.
— Да, господине?
— Продавайте „Синтетик“.
— Да, господине.
Крил стоеше съвършено неподвижен.
— Осемдесет хиляди души — болни и деца, Тобин — ще страдат заради теб. И заради моята измамна надежда.
— Сега ще се самоубиеш ли, Крил? — дружелюбно запита Тобин.
— Какво…
— Казвай!
— Какво друго ми остава?
— Крил, тази сутрин опитах да направя нещо, обаче не стана. Трябва пак да опитам. Ти ми се струваш подходящ. Да се знае, че никого не изоставям в беда. Крил, не искам да ми цапаш кабинета. Върви да умреш в чакалнята. Тръгвай!
Крил го изгледа странно и устните му потръпнаха. Тихо затвори вратата зад себе си.
Тобин се зае да рисува в бележника си преплетени кръгчета. След малко интерфонът забръмча.
— Да?
— Господин Тобин! Току-що господин Крил рухна в чакалнята.
— Ц-ц-ц! Ще се оправи ли?
— Той… той е мъртъв, господин Тобин.
Тобин изключи и тихичко се разсмя. Добре де. Нямаше да е първият, измамил смъртта, като й подхвърля другиго.
— Сайкс!
Секретарят изникна като дяволче от кутия.
— Господин Тобин, аз… аз неволно чух какво казахте на господин Крил. Това… това е зловещо. — Той избърса с кърпичка заешката си физиономия. — Казахте му и… и той… Божичко!
Това бе досадно.
— Сайкс, не си чул нищо, съвършено нищо. Разбра ли?
Сайкс безизразно проговори:
— Викахте ли ме, господин Тобин?
Тобин кимна по-скоро на себе си, отколкото на Сайкс.
— Колко души дойдоха от Борсата?
— Над хиляда и сто, господине. Боя се, че повече няма да дойдат. Останалите не са на място или поемат риска да откажат.
— Хм-м-м. Заръчай да им впишат в договорите сто процента вместо деветдесет. Глупаци… Свържи се с всички по телефона. Ще говоря с тях едновременно.
— Да, господине.
— После слез в залата и кажи на другите да кротуват докато дойда.
Когато остана сам, Тобин се усмихна лъчезарно. Вървеше му като по вода. Както бе тръгнало, щеше да приключи към два следобед и да разполага с цялата вечер. Колко забавни неща му предстояха! Телефонът иззвъня.
— Разговорът ви, господине.
— Колко души са на линия?
— Шестстотин двайсет и четири, господине.
— Добре. Включвай ги… Здравейте. Говори Макилейни Тобин от Ню Йорк. Искам всеки от вас да ме слуша много внимателно. Не затваряйте. Всеки един от вас ще подпише документ, с който ми прехвърля всичките си капитали, имоти, влогове и предприятия. Всичко, което притежава изцяло или отчасти. Без задни вратички; искам железни договори. Искам ги подписани, заверени и пуснати по пощата в срок от двайсет и четири часа. Няма нужда да ви увещавам или заплашвам; ще постъпите както казвам, защото желаете и трябва да го сторите. Никому не ще позволите да ви спре или промени документите по какъвто и да било начин. Ако някой от вас желае, може да подаде молба за назначение при мен. Ще получи заплата според способностите си. Това е. Зарежете всичко и пристъпете незабавно към договорите.
Той остави слушалката и включи интерфона.
— Свържете ме с високоговорителите в заседателната зала.
Повтори посланието по високоговорителите. Над хиляда души кротко напуснаха залата и тръгнаха към канторите и домовете си, за да обмислят как най-добре да се разорят.