— Разбирате ли какво имам предвид?
Някои кимнаха, но никой не продума.
— Чисто голо младо момиче, положено върху постеля от пера сред свещи, подредени под формата на пентаграма, а доколкото разбрах, липсват следи от сексуално насилие, нали?
Миа погледна Мунк и той поклати глава.
— Не е ли така? — Тя показа още една серия снимки. — Девицата — спря се на близък план на момичето, Габриел едва го понесе.
— Това е смисълът на всички подобни ритуали, нали?
Все още никой не се обаждаше.
— Не казвам, че Камила Грийн е била девствена. Малко седемнайсетгодишни момичета днес са девствени, но непременно трябва да отчетем факта, че не е била изнасилена, че е положена сред тези символи гола и чиста, разбирате ли?
Миа се пресегна към бутилката минерална вода на Мунк, отпи глътка и се отнесе в мислите си.
— Миа? — леко се прокашля Мунк.
— Какво? — изгледа го тя. — А, да. Извинявай.
Натисна още веднъж бутона и се появи нова снимка.
— И така — поде Миа. — Не разполагах с особено много време, за да разгледам снимките, затова в момента говоря от външна гледна точка. Не съм навлязла в тях, само се опитвам да разясня какво се вижда отвън. Какво ни показват? На нас, зрителите. Следите ли мисълта ми?
Вдигна глава и се усмихна на колегите си. Тук-там някои кимнаха, макар Габриел Мьорк да знаеше, че и останалите, също както и той, седят като плахи студенти на лекция.
— Добре — продължи Миа. — Значи гледната ни точка е външна. В момента гледаме отвън.
Пак натисна бутона. Появи се нова серия снимки, този път по няколко на ред — същите, които вече бяха видели.
— И така, някой я е оставил там. Гола. Положил я е. Изложил я е. Седемнайсетгодишна девойка. Камила Грийн. Затова после се запитах…
Миа се унесе за пореден път, но не за толкова дълго, че да се наложи Мунк да се намеси.
— Дали целта му не е била да я открием? Дали не ни я показва? Това е важен въпрос.
Погледна началника на отдела — в момента той приличаше на студент, както и всички останали, но все пак ѝ отвърна с кимване.
— Със сигурност — прокашля се Мунк.
— Нека сега се спрем на — да го кажем така — по-техническата страна — подхвана Миа.
Натисна още няколко пъти бутона на дистанционното, докато намери снимка не от местопрестъплението, а от училище.
— Камила Грийн е била напълно здраво, нормално момиче. Имала е, разбира се, проблеми, била е лишена от родителска грижа, живяла е в нещо като дом, този…
— Хюрюмлански разсадник — вметна Мунк.
— Точно така, но технически това няма отношение към случая. Да се върнем на миналото ѝ. Да видим…
Други снимки.
— Преди да изчезне, Камила е била с нормално тегло. Когато са я намерили обаче, е изглеждала ето така.
Габриел едва понасяше гледката.
— Слаба. Изпита. Със синини и рани по коленете.
Миа смени слайда.
— На лактите…
И още веднъж.
— По дланите. Въпросът е технически: изчезнала е преди три месеца. Тогава е била здрава тийнейджърка. После я намираме в този вид. Какво можем да кажем? Чисто технически.
Погледна към залата.
— Държали са я в плен — предположи Ким Колсьо.
— И аз мисля така. — Миа пак отпи от бутилката пред себе си.
Габриел сведе поглед. Не издържа на снимката. В плен? Забеляза, че не само на него му е непоносимо.
— Има ли въпроси? — попита Миа.
Мина известно време в тишина.
— Чудех се за това с… храната за животни — колебливо се обади Юлва.
Габриел погледна към новото момиче. Беше съвсем бледа, сякаш не разбираше на какво точно е станала свидетел току-що. Той знаеше какво ѝ е. Беше се почувствал по същия начин първия път, когато седеше в заседателната зала, гледайки снимки от свят, познат му преди това само от вестниците.
— Точно. — За миг Миа пак се унесе.
— И…? — напомни за себе си Юлва.
— Животно — изрече Миа.
— Как така?
— Не сте ли съгласни?
Тя вдигна очи към присъстващите.
— Животно ли?
— Да, не мислиш ли, Ким?
— Не знам какво да мисля, Миа — отвърна тихо Ким. — Какво имаш предвид под животно?
— Отнасяли са се с нея като с животно.
Миа пак надигна бутилката с вода.
— Но защо? — още веднъж се обади новото момиче, Юлва, с все така бледо лице.
— Ами не знам — сви рамене Миа. — Както ви споменах, получих снимките вчера. Това са само първоначалните ми размисли.
Отправи въпросителен поглед към Мунк и той ѝ даде знак да седне.
— Добре, чудесно — усмихна се, а Миа се върна на мястото си.