Пера?
Боже Господи.
Насред гората лежеше гола девойка.
Наоколо — пера.
В устата ѝ — бяла лилия.
Том Петершон се завъртя на пети, промъкна се през гъстата растителност, намери пътеката, затича се с всички сили и в колата набра 112.
2.
Разследващият убийства Холгер Мунк седеше в автомобила си пред някогашния си дом в квартал „Рьоа“ и се разкайваше, че се беше съгласил да дойде. Допреди десет години живееше в бялата еднофамилна къща с тогавашната си съпруга Мариане и оттогава не бе влизал там. Пълният следовател си запали цигара и затвори прозореца на колата. Преди няколко дни беше отишъл на годишния си преглед и лекарят за пореден път го посъветва да намали мазната храна и да престане да пуши, но петдесет и четири годишният полицай изобщо не възнамеряваше да го послуша — не и за второто. Цигарите му бяха необходими, за да мисли, а ако имаше нещо, което обича, то бе именно това — да използва ума си.
Холгер Мунк обожаваше шаха, кръстословиците, математиката — всичко, което раздвижва мозъчните клетки. Често сядаше пред компютъра, за да си чати с приятели за шахматните партии на Магнус Карлсен или за решения на по-важни или по-незначителни математически задачи, например като изпратената от приятеля му Юри, професор от Минск, когото бе срещнал в мрежата преди няколко години.
В едно езеро има метален прът. Половината от пръта е под земята. Една трета е под водата. Осем метра стърчат над водата. Колко е дълъг целият прът? Поздрави, Ю.
Мунк се замисли над въпроса, преди да намери отговора и тъкмо се канеше да изпрати имейл, когато звънящият телефон го прекъсна. Погледна дисплея. Микелсон. Началникът му в участъка в „Грьонлан“. Мунк остави телефона да звъни в продължение на няколко секунди, поколеба се дали да го вдигне, но накрая реши да откаже разговора. Натисна червения бутон и прибра джиесема в джоба си. Сега беше време за семейството му. Преди малко повече от десет години бе допуснал грешка. Не отделяше достатъчно време на близките си. Работеше денонощно, а когато най-сетне се прибереше вкъщи, умът му беше другаде. Сега отново се намираше пред къщата, където тя вече живееше с друг.
Холгер Мунк се почеса по брадата и погледна в огледалото за обратно виждане големия розов подарък със златна панделка на задната седалка. Марион, внучката му, имаше рожден ден. Съкровището му ставаше на шест годинки. Затова се беше съгласил да дойде в „Рьоа“, макар че бе решил никога повече да не стъпва в тази къща. Мунк дръпна дълбоко от цигарата и опипа вдлъбнатината на пръста си, където доскоро стоеше венчалната му халка. Носи я десет години след раздялата. Не успяваше да се насили да я свали. Мариане. Тя беше голямата му любов. Бе възнамерявал винаги да са заедно и не беше излизал на среща нито веднъж след раздялата. Не че липсваха възможности. Не една жена му бе хвърляла око, но той просто нямаше желание. Не му се струваше редно. Но сега го направи. Свали си брачната халка. Остави я в аптечката в банята у дома. Не можеше да я изхвърли. Дори да са минали десет години, нямаше ли право да се надява? Или грешеше? Трябваше ли да стори това, което много от приятелите му често го съветваха. Да се оглежда за друга.
Холгер Мунк въздъхна тежко, дръпна още веднъж от цигарата и пак погледна големия розов подарък. Навярно отново беше прекалил. През годините дъщеря му Марион много му се бе карала, задето според нея разглезва малката Марион. Давал ѝ каквото му посочела с пръст. Беше ѝ купил нещо несъвсем политкоректно, но знаеше, че това е най-голямото желание на внучката му. Кукла Барби с голяма кукленска къща и собствен кукленски автомобил. Вече буквално чуваше лекцията на дъщеря си. За разглезените деца, за женското тяло, образците и идеалите, но това, за бога, бе само кукла. Нима можеше да е толкова лошо, ако това е желанието на малкото момиченце?
Телефонът му отново иззвъня, пак беше Микелсон и Мунк още веднъж натисна червения символ. Звънът на телефона се разнесе за трети път и той понечи да вдигне. Миа Крюгер. Замисли се с топлота за младата си колежка, но все пак отказа разговора. Време за семейството. Ще ѝ се обади по-късно. Довечера може да изпият по чаша чай в „Юстисен“. Със сигурност ще има нужда след това събитие. Да поговори с Миа. Отдавна не бе разговарял с нея и усещаше липсата ѝ.
Само преди няколко месеца я беше прибрал от един остров отвъд Трьонделаг. Беше се изолирала от света, без телефон, наложи се Мунк да лети чак до Вернес, да наеме кола и да накара местната полиция да го прекара с лодка, за да я намери. Носеше със себе си папка с материалите по случая. Тази папка я убеди да се върне в столицата.