— Добре. Как ти се струва?
— Известно време няма да спим. Този тип е извратен.
— В какъв смисъл? — Мунк усети как у него се прокрадва неприятно чувство.
Извратен тип?
Холгер Мунк имаше почти трийсетгодишен опит като разследващ убийства следовател и бе видял неща, от които другите хора биха изгубили съня си, но той самият рядко губеше самообладание, обикновено успяваше да запази дистанцирано, професионално отношение към гледките, на които се натъкваше и нямаше да се разтревожи, ако изказването бе направил някой друг. Например свръхчувствителната Миа, преживяваща дълбоко случаите, или нервозният Къри, но Ким Колсьо… Това не му харесваше.
— Да ти кажа ли, или ще видиш сам? — продължи Колсьо.
— Опиши ми го накратко. — Мунк си запуши ухото, защото една от патрулните коли на местопрестъплението изведнъж потегли и прехвърча покрай него с вой на сирени.
— Там ли си? — попита Колсьо от слушалката.
— Да. Повтори последното.
— Девойка, вероятно на шестнайсет — седемнайсет — отново се чу гласът на Колсьо. — Гола. Прилича на някакъв, как да се изразя… ритуал. Около нея е пълно с пера. И свещи…
Мунк отново си запуши ухото, понеже друг патрулен автомобил с включени сирени последва първия.
— … във формата на някакъв символ…
Колсьо пак изчезна. Мунк погледна раздразнено командир Улсен, който говореше по телефона и ръкомахаше, сочейки някакво произшествие при загражденията.
— Не те чувам.
— Звездообразна форма — повтори Колсьо.
— Какво?
— Гола девойка. Тялото ѝ е извъртяно в странна поза. Очите са широко отворени. Пълно е с пера.
Колсьо за пореден път се изгуби.
— Не те чувам — извика Мунк с пръст в ухото.
— … цвете.
— Какво?
— Някой е сложил цвете в устата ѝ.
— Какво е сложил?
— Губиш ми се — изръмжа Ким. — Слизам.
— Добре. Аз съм при… — извика в слушалката Мунк, но Колсьо вече беше затворил.
Мунк поклати глава и дръпна от цигарата. В този момент командир Улсен дойде при него.
— Няколко любопитни вестникари се бяха промъкнали твърде близо, но най-накрая май успяхме да отцепим целия район.
— Хубаво — кимна Мунк. — Започнахте ли да го обхождате? Бяхте ли в къщите там горе?
— Да — потвърди Улсен.
— Някой видял ли е нещо?
— Засега не ми е доложено.
— Погрижи се да получим сведения и от къмпинга нагоре по пътя. Затворен е за зимата, но караваните си стоят. Кой знае, може да имаме късмет.
Командирът кимна и се изгуби.
Мунк си обу високите ботуши и извади шапка от джоба на палтото. Хвърли фаса и запали нова цигара със студените си, зачервени пръсти — едва успя да извлече огън от запалката. Дявол да го вземе, доскоро не беше ли лято? Едва пет часът, а вече мразовита нощ.
Ким се показа с посърнало лице откъм дърветата, носеше голям фенер.
— Готов ли си за това?
Готов за това?
Поведението на Колсьо наистина не бе типично за него. Очевидно гледката горе в гората му беше повлияла по начин, който още по-силно обезпокои Мунк.
— Следвай ме плътно. Горе е дяволски непроходимо.
Мунк кимна и последва поначало пословично спокойния си колега към пътеката нагоре през гъсталака.
6.
Мириам Мунк стоеше пред жилище на улица „Мьолергата“ и се чудеше дали да позвъни, или не.
Домът на Юлие. Една от старите ѝ приятелки. Изпратила ѝ беше няколко съобщения с молба непременно да отиде. Преди няколко години двете бяха много близки. По времето, когато се въртяха около „Блиц“3 и бяха доброволки в „Амнести Интернешънъл“, млади бунтарки, чийто живот бе пред тях, а те вярваха в смисъла на протестите срещу върховната власт. Струваше ѝ се, че оттогава е изминала цяла вечност. Друго време. Друг живот. Мириам въздъхна и бавно доближи пръст до звънеца, но го дръпна и пак се замисли. Марион бе останала при баба си и Ролф. На гости с пренощуване. Щеше да прекара там целия уикенд след рождения си ден, сама беше настояла за това. Юханес както винаги беше на работа, домът ѝ бе празно и неособено привлекателно място, но въпреки това не се решаваше да позвъни. Не че не бе ходила на купони след раждането на Марион — Боже Господи, не, водеше си социален живот, нещо друго я възпираше. Погледна си обувките и веднага си помисли колко нелепо изглежда. Рокля и елегантни обувки. Не помнеше откога не се беше издокарвала така. Вкъщи бе стояла повече от час пред огледалото, пробва различни тоалети, гримира се, размисли, съблече се, свали грима, седна на дивана, включи телевизора, опита се да намери нещо успокоително за гледане, но не се получи. Изключи телевизора, отново се гримира, направи още един тур пред огледалото с различни тоалети и ето я сега тук. Притеснена като малко момиче, за първи път, откакто се помнеше, в корема ѝ пърхаха пеперуди.