Андрей прехапа устна. Не напразно се е безпокоял третият.
Първите експедиции бяха заварили цветущ свят. Ярко сияело небето, пълзящите треви преминавали от склон на склон, горите бавно пътешествували, умирайки на едно място и възраждайки се на друго. Тук всичко се движело — и растения, и животни. Бродели неизброими стада слоночери, придружавани от малки нежни копитни животни, приличащи на земните сърни. Ята бели пеперуди закривали понякога небето от хоризонт до хоризонт. Първооткривателите се провирали през гъсталаците, излизали на бреговете на пълноводни реки. Върнали се времената на Колумб и Магелан, трептели в синкавата мараня очертанията на островърхи храсталаци: върви, узнай какво има нататък! Смайвали ярките цветове, опияняващото изобилие. Тревата била гъста и остра като четка. Прокарвали временно пътища направо по върховете на стеблата. Гората напирала към построените здания, също като някакъв свръхорганизъм животът на планетата заличавал всяка рана.
Вечер тук замирал всякакъв труд, хората млъквали — такива били залезите на небето. Рязко, решително настъпвало сивото, червеното се борело и го изблъсквало, самото то измествало от златното, оранжевото, червеното, виолетовото. Слънчевите лъчи пронизвали облаците и гаснели, посрещани от сиянията. Хората се любували на тази неизмерима по мащабите си битка и усещали как умората им преминава. Нервните оздравявали, сякаш пиели приказна жива вода. И само декадактилите пречели. Страшни зверове с нокти, твърди като диаманта, които при тичане се събирали в копита, унищожили изцяло някои от първите експедиции. Свирепи, хитри, те се промъквали незабелязано, връхлитали неочаквано. Декадактилите унищожавали дори метала — какво оставало до защитните костюми. Милиони години тук продължавало съперничеството между кротките слоночери и хищниците. На първите все повече заяквала бронята, на вторите все по-твърди ставали зъбите и ноктите. Декадактилите нападали спокойните гиганти, посичали като с меч слабите и по-нечевръстите, пробивали броните им, които устоявали и на най-добрата стомана. Човекът бил безсилен пред тази всепобеждаваща ярост. Колонистите се въоръжили със специални лъчеви пистолети. Носели ги постоянно със себе си и тогава изтребили толкова бързо декадактилите, че дори не успели да ги изучат. Пък и те не се поддавали на изследване — все едно да проучваш мълнията в момента, когато те поразява. А зверовете наистина били като мълния. Никой не ги бил виждал иначе, освен когато нападали — фотографии имало само на мъртви, обгорени декадактили. Чак след десет години почнали да изследват зоологията и начина им на живот. Едни учени установили, че черепът на декадактила говори за богата мимична мускулатура. Смутили се — не е ли това начало на Разум? Не, декадактилите били прекалено физически специализирани, за да се развият. Задънено разклонение, което трябвало да загине след може би милион години, отстъпвайки място на нещо друго. Дълго се чудели защо всички избити зверове са все самци. После открили, че нежните копитни животни, скитащи със слоночерите, са самките-декадактили. Объркала ги голямата разлика — самките били тревопасни, а самците — хищници. Малките сърни сами измрели след петнадесетина години и пак по-късно хората обърнали внимание на факта, че, според очевидците, слоночерите не само не се отнасяли враждебно към нежните животни, но дори ги пазели в стадото.
А потокът преселници заливал Венера, въпреки трудностите по транспортирането. Открит бил нов свят. Отначало им се сторило, че биологичният кръговрат на живота тук е по-прост, отколкото на Земята. Пълзяща трева — филизът пуска нови корени на половин метър от старите, които впоследствие изсъхват. Придвижващи се гори и слоночери. Разбира се, имало и други животни и растения, но първите три фактора им изглеждали основни. По-нататък, с течение на годините картината се поизменила. Не че на Венера липсвала земната сложност, просто била по-друга. Някакъв нервен потенциал, биорадиационна връзка обединявала всичко живо и нахлулата цивилизация прекъснала нещо във веригата. Не го забелязали веднага. В епохата на великите завоевания дреболиите не се забелязват.