— Скачай! — обръщаш се към Хигинс.
— А ти?
— Аз съм плувец, нали ти казах.
— Ами… Добре тогава!
С тези думи Хигинс прескача перилата и полита към лодката. Само че да скочиш още не е достатъчно — важното е и да улучиш!
Какъв ли късмет ще има Хигинс? Провери сам.
Мини по свой избор на 182, 136 или 103.
24
И така, идеята е проста. Ще отвлечеш капитана, ще поискаш като условие за преговори корабът да бъде спрян… и ще проточиш преговорите няколко часа — достатъчно, за да стигнете в опасната зона вече на сутринта и айсбергите да бъдат забелязани отдалече.
След усърдно оглеждане на каютата установяваш, че най-подходяща за оръжие е неголямата бронзова статуетка на бог Посейдон, представляваща част от украсата. Както всичко тук, тя е прикрепена здраво за стената, но с няколко силни напъна (и леко поожулени пръсти) успяваш да я откъртиш. Има размери точно колкото да легне в юмрука ти, а по форма напомня модерните улични боксове, за пораженията от които си писал неведнъж в черната хроника. Надяваш се да ти свърши работа.
Мушваш статуетката в джоба си и се запътваш към капитанския мостик. Там те посреща дежурният матрос.
Разговарял ли си вече с капитана?
Да — мини на 149.
Не — продължи на 109.
А ако в последния момент изпитваш колебания спрямо плана, върни се на 172 за нов избор.
25
— Мистър Бейли?
Трепваш и се обръщаш. Зад теб стои вторият помощник Лайтолър. Изражението му изглежда някак странно — едновременно объркано и раздразнено.
— Искам да поговорим насаме — рязко добавя той и кимва на Хигинс. — Извинете ни, сър.
Отдалечавате се напред — в ничията зона между мостика и палубата на първа класа. Тук няма много хора. Лайтолър спира, пъхва палци в джобовете на китела си, отваря на два пъти уста и най-сетне яростно изтърсва:
— Дължа ви пет лири, мистър Бейли.
— Моля ви, офицер! — бързо възразяваш ти. — Забравете…
— Аз винаги плащам дълговете си! — прекъсва те Лайтолър. — Не е там работата. Просто се питам какви игрички играете. Вие какво, да не би да се пишете някакъв там пророк?
Изглежда кипнал от гняв, но усещаш, че просто е объркан, а това никак не му допада. Хора като него обичат всичко да е просто и ясно. Предпочитат дори и най-страшната заплаха пред тайнственото и неизвестното.
Какво ще му отговориш?
„Да, пророк съм!“ — мини на 223.
„Не, сър, не съм пророк. Но вие като моряк би трябвало да знаете, че на света има много загадки“ — продължи на 242.
„Случва ми се понякога, но рядко“ — прехвърли се на 257.
26
Започваш да обикаляш кораба, но търсенето на Хигинс съвсем не е лесно. „Титаник“ представлява истински лабиринт от палуби, коридори, проходи и стълбища. По някое време попадаш в луксозно обзаведен салон с тежки кресла и кристални пепелници. Тук обаче прислугата проявява подчертан интерес към теб и когато научава, че не пътуваш в първа класа, вежливо те изпровожда обратно в твоя район. С ужас се сещаш, че не знаеш за коя класа има билет Хигинс. А при огромните размери на кораба не виждаш особени шансове да обиколиш дори една класа чак до вечерта.
Коя класа ще се опиташ да обиколиш?
Първа — мини на 10.
Втора — продължи на 137.
Трета — прехвърли се на 170.
27
Когато двамата с Хигинс стигате до кухнята, водата вече почти е нахлула в нея. За оставащите ви минута-две светкавично оглеждаш готварските помещения. Уви, най-големите казани са вградени в печките, така че не би могъл да се възползваш от тях. А останалите са твърде малки, за да издържат човек. Особено пък при вълнение — а макар че в момента океанът наоколо е спокоен, при потъването на „Титаник“ се очаква мощна вълна и водовъртеж.
Върни се на 167 и избери нещо друго.
28
Стреснато вдигаш глава, защото дочуваш тропот на крака по металната стълбичка. Трополят тежките обувки на Кемиш и още двама огняри. Стигайки до теб, те без никакво предупреждение те събарят на платформата и хващат здраво ръцете ти.
— Значи така, а? — възкликва Кемиш. — Искал да ни почерпи, а всъщност идва да бърника по котела! Тия на нас не ни минават, господинчо! Кой си и какво търсиш при нас?