Какво ще направиш?
Ще отговориш, че от алкохола и горещината си залитнал и си се опрял на лоста без да искаш — мини на 181.
Ще се сбиеш с тях — продължи на 168.
29
Ударът безпогрешно улучва лицето на полицая. Замаян от болка, той залита назад и изпуска ръката ти. Хукваш през тълпата, а зад гърба ти долитат яростните му крясъци. Но в суматохата успяваш да се откъснеш от преследването и стигаш до хотела.
По-късно ще узнаеш, че на пристанището имало саботаж, че някой прекъснал стоманените въжета на „Ню Йорк“ и само по случайност не се случила трагедия — „Титаник“ едва успял да избегне сблъскването. Уви, планът ти се е провалил. Хигинс ще загине заедно с „Титаник“, а на теб не ти остава нищо друго, освен да живееш до края на дните си в една далечна и непозната епоха…
30
— Така ли? — повишава глас Хигинс. — Вижте какво, до гуша ми дойде от вас. Не че имам железни нерви, но вие можете да подлудите и Всевишния. Не желая нито да говоря с вас, нито да ви виждам повече. Приятно пътешествие!
С тези думи той ти обръща гръб и се отправя към кърмата на кораба. Безсмислено е да го следваш — по-добре си помисли много внимателно как да оправиш отношенията си с него. Каютата ти ще бъде свободна от гръмогласния спътник чак до вечерта, така че можеш да използваш случая, за да поспиш. А сега мини на 81.
31
Безмълвно обръщаш гръб на стареца и след дълго лутане из пристанищния квартал най-сетне се добираш до хотела. Преди да се качиш в стаята си, влизаш в ресторанта и поръчваш вечеря.
Продължи на 230.
32
Изкачваш се бързо до лодъчната палуба. На път към капитанския мостик обаче те пресреща вахтеният матрос.
— Не може там, сър. Забранено е. Не бива да бъде безпокоен капитанът.
— Жалко — въздъхваш ти. — Просто исках да се осведомя подробно за „Титаник“. Имам да пиша поредица от статии. За „Таймс“.
— Интересувайте се спокойно — долита иззад теб спокоен глас. Обръщаш се и зърваш само на две крачки патриархалната брадата физиономия на капитан Смит. — Връщам се от вечеря и с удоволствие бих отговорил на въпросите ви. Разбира се, през това време ще изпълнявам и капитанските си задължения, така че не ми се сърдете, ако от време на време отлагаме някой въпрос за минута-две. Заповядайте на мостика!
Щом се озоваваш на мостика, подхващаш нещата отдалече:
— Каква е максималната скорост на „Титаник“, сър?
— 24–25 възела. При изключителни случаи е възможно да вдигне дори и повече.
— Охо! — изумяваш се ти. — Това просто не мога да го повярвам. Вашият кораб да не е военен кръстосвач?
— Не, мистър Бейли — спокойно отвръща капитанът. — Просто е построен добре.
— Но 25 възела са нещо невероятно за пътнически кораб! Камо ли по-висока скорост. Да си призная, страх ме е да напиша това — никой читател няма да ми повярва.
— Напишете го спокойно — усмихва се Смит. — Наистина можем да вдигнем такава скорост.
— Да не преувеличавате малко? Не се безпокойте, аз ще го напиша както искате, но на мен лично можете да ми кажете истината. Няма да я издам, обещавам.
Капитан Смит замислено подръпва бялата си брада.
— Предполагам, че ако изстискам всичко от кораба, може дори да наближа 30 възела!
Разперваш ръце.
— Това и да го видя, няма да го повярвам!
Мини на 123.
33
Послушно оставяш багажа си до рецепцията и взимаш само малката пътна чантичка.
— Всичкият багаж, сър — твърдо изрича чиновникът.
— Е, това вече на нищо не прилича! — възмущаваш се ти и отваряш чантичката. — Ето, погледнете. Само бели листа и документите ми. Как ще изтегля пари от банката без документи?
Човекът става малко по-учтив.
— Да, сър, прав сте. Довиждане. Не се тревожете за багажа, ще го пазя най-зорко.
Последното звучи по-скоро като закана, но ти не отговаряш и излизаш от хотела. Трябва да се примириш със загубата на целия си багаж. Само наръчникът по навигация (ако го имаш) е в чантата, при белите листа, а моряшкият нож (пак ако го имаш) е в джоба ти. Разполагаш и със сумата, която ти е останала — естествено, под 5 лири (ако е по-голяма, просто се върни на 204 и недей да правиш глупости).
Отправяш се пеш към пристанището и половин час по-късно вече се изкачваш по трапа на „Титаник“.
Мини на 40.
34
За тази идея не е потребно абсолютно нищо. На ръката ти проблясва едно от онези японски чудеса на техниката, които са евтини, точни и издръжливи.