— Съжалявам, сър, нищо друго не мога да сторя — философски вдига рамене дежурният стюард. — Просто изчакайте малко, а капитанът няма къде да ви избяга, уверявам ви. Освен ако не вземем да катастрофираме и да потънем до един час — добавя той и се изкисква.
— Много смешно! — промърморваш ти и тръгваш към каютата си с бучаща от напрежение глава. Този план не успя. Сега вече не ти остава нищо… Отчаян и обезверен, сядаш на койката в очакване на удара. Да става каквото ще…
Мини на 142.
42
Имаш ли кодова дума ПРИЧИНИ?
Да — мини на 105.
Не — продължи на 124.
43
Тъкмо се събличаш за сън, когато пристига спътникът ти по каюта. Завиваш се презглава с най-лоши предчувствия за предстоящата нощ. Те обаче се оказват почти напълно неоправдани — точно според твоя съвет едрият мъжага се е присвил на една страна и не издава нито звук. Единственото, което смущава съня ти, са промените в работата на двигателите. Подсъзнателно очакваш всеки момент да се забиете в айсберга, макар да знаеш, че до този момент остават цели три денонощия.
На сутринта спътникът ти плахо се опитва да завърже разговор:
— Добро утро, мистър Бейли. Много ли ви тормозих тази нощ?
— Напротив — усмихваш се ти. — Не издадохте нито звук. Спал съм сладко като пеленаче и ви благодаря за това.
— О, удоволствието е изцяло мое…
Какво да се прави, такива са нравите в изисканото общество от началото на века. Може и да си чел за тях…
Мини на 215.
44
Влизате вътре и капитан Смит се обръща, за да остави фуражката си на стенната окачалка. Сега е моментът! Измъкваш статуетката и с един скок се озоваваш зад него. Удар в тила — и Смит рухва на пода. Сега остава само да се покажеш, за да обявиш, че капитанът е твой пленник и ако не спрат кораба…
Вратата на каютата внезапно се отваря и на прага застава един от офицерите:
— Сър, от „Балтик“ докладват, че… Какво? Тревога! Капитанът е нападнат!
Скачаш върху офицера, за да го изблъскаш от каютата и да заключиш отвътре… но в следващия миг се оказваш срещу дулото на пистолет.
Преди да измислиш каквото и да било, в каютата се втурват неколцина офицери и матроси. След две минути лежиш на пода здраво завързан, а пистолетът неизменно се цели в главата ти.
— Добре ли сте, сър? — пита един от моряците. Вероятно не се отнася за теб.
— Нищо ми няма, момчета — изпъшква капитан Смит. — Малко ме зашемети, но старите морски кучета имат дебели глави, нали?
— По морския закон ли ще го съдим, сър? — пита някой.
— Това са отживелици. В изолатора, а щом стигнем в Ню Йорк, ще го предадем на властите. Те да си цапат ръцете с него.
Мини на 54.
45
Запиши в дневника на приключението кодова дума БИЯЧ и продължи на 90.
46
Дребният човечец е малко изненадан, но проявява безупречна любезност.
— Приятно ми е да се запозная с вас, мистър… мистър…
— Бейли — представяш се ти. — Джон Бейли.
— Поласкан съм, че знаете името ми. Бихте ли казали откъде, ако не е тайна?
Какво ще му отговориш?
„Живеем на една улица и съм чувал да се говори за вас“ — мини на 175.
„Преди малко съвсем случайно научих името ви“ — продължи на 118.
47
Хвърляш бърз поглед към мястото, където би трябвало да виси спасителната жилетка. Няма я. Обръщаш се към Хигинс.
— Уилям, къде е спасителната жилетка от тази каюта?
— А?… — обърква се той. — Не знам. Сигурно спътникът ми я е взел, докато спях.
— Господа, ще ви помоля да излезете и да се отправите към спасителните лодки — обажда се откъм вратата на каютата възрастен стюард. — Корабът потъва и трябва всички да се евакуираме.
Излизате навън и човекът сръчно заключва каютата на Хигинс, след това пристъпва към следващата. Внезапно ти хрумва, че би могъл да вземеш спасителна жилетка от някоя заключена каюта, но стюардът категорично отказва да те пусне. Цялото ти красноречие остава абсолютно безрезултатно.
Ами сега? Къде ще търсиш спасителна жилетка? Потъването на кораба и затварянето на вратите в херметичните прегради не ти е оставило широк избор:
В пушалнята на първа класа — мини на 9.
В каюткомпанията — продължи на 76.
На палубата за разходки — прехвърли се на 186.
Ако пък изобщо се откажеш от идеята да търсиш на Хигинс спасителна жилетка, мини на 20.
48
Обикновено гледката отвисоко е най-добра, затова без колебания се изкачваш на лодъчната палуба. Макар че си от втора класа, дежурните моряци те пропускат — все пак днес е тържествен ден. Виж, ако беше от трета класа… Британското общество от началото на века все още е разделено на ясно изразени слоеве.