На лодъчната палуба са се стълпили множество пътници от първа класа, между тях забелязваш и неколцина усмихнати офицери — компанията „Уайт стар лайн“ държи да покаже на своите клиенти, че членовете на екипажа са техни приятели. Тук-там се мяркат и по-скромни хора от втора класа, разликата веднага бие на очи.
Мини на 122.
49
Да се срещнеш с капитана на огромен кораб като „Титаник“ съвсем не е лесно. Ако си пътник от първа класа, как да е. Но за втората нещата стоят малко по-иначе. Освен това, ако се досещаш правилно, ще трябва да изчакаш за разговора точно вечерта преди да се сблъскате с айсберга. Тогава вече ще са получени предупреждения за плаващи ледове… и може би думата ти ще тежи повече.
Двата дни минават в нетърпеливо очакване. Последното съобщение, ако не те лъже паметта, трябва да дойде от „Калифорниън“ в 19.30 часа. Изчакваш за всеки случай да мине още половин час и точно в осем вечерта се запътваш към капитанския мостик.
Дежурният матрос обаче е непреклонен.
— Тази вечер капитан Смит е лично на вахта, сър. Ще я отстъпи в десет, тоест след два часа. Тогава може би ще е на разположение на пътниците. Съжалявам, но не мога да ви пусна сега. Той в момента е като… като войник на пост, разбирате ли? Не може да го безпокоите сега.
Мини на 7.
50
Облакътени на заоблената метална стена, тримата се вглеждате напрегнато в синята нощ. От време на време Флийт сваля бинокъла, разтърква очи и пак продължава да гледа. Трябва да признаеш, че не различаваш в тъмнината отпред абсолютно нищо. Но наблюдателите са опитни, би трябвало да се справят дори при толкова лоши условия.
Внезапно Флийт се привежда още по-напред, сетне удря камбаната, грабва телефона и обявява с напрегнат глас: — Айсберг право по носа!
Минават още една или две минути, които ти се струват цяла вечност. Носът на кораба бавно почва да се отклонява наляво. А айсберг няма и няма!
— Ти наистина ли го видя? — недоверчиво прошепва Ли.
И изведнъж айсбергът изниква от мрака само на два-три метра встрани от корпуса. Изтръпнали, тримата следите как чудовищният леден къс пълзи все по назад… и ненадейно откъм кърмата долита трясък. Титаник се разтърсва съвсем леко.
— Май ни закачи — прошепва Флийт.
— Дано да не е сериозно — въздъхва Ли.
Скоростта постепенно намалява, докато най-сетне корабът спира. Дали намесата ти е била навременна? Дали е спасила кораба? Вече се съмняваш в това и слизаш надолу, за да потърсиш Хигинс, когато откъм мостика дотичва разрошен и без фуражка самият капитан Смит.
— Кой забеляза айсберга? — басово се провиква той.
— Флийт, сър! — отвръща отгоре Ли.
— Отлично, Флийт! Спестихте ни огромни неприятности.
— Няма ли повреди, сър? — питаш ти. — Чух удар откъм кърмата.
Смит махва с ръка.
— Пробойна в кърмовия отсек. Крайно неприятно, разбира се, но няма да ни попречи да стигнем в Ню Йорк навреме. Без да бързаме, естествено. Отсега нататък — безопасна скорост. Можеше да бъде далеч по-зле…
Сбогуваш се с него и тръгваш към каютата си. Още не можеш да повярваш — след два дни пътниците ще слязат в Ню Йорк, без дори да подозират каква страшна заплаха е минала на косъм от тях.
Предстои ти да живееш до края на дните си в първата половина на 20-ти век. Но нима това е скъпа цена, когато си успял да постигнеш една невъзможна победа?
51
Мини на 77.
52
Настигаш Хигинс на тротоара и го хващаш за рамото.
— Изслушайте ме! Ако тръгнете с „Титаник“, ще загинете. Този кораб ще потъне!
Човекът те поглежда шокирано.
— Сър, пуснете ме, или ще повикам полиция!
Около вас се е събрала любопитна тълпа. Едър мъж в униформа на морски офицер си пробива път през хората и застава до вас.
— Господине, имате ли нужда от помощ?
Хигинс поклаща глава.
— Не, благодаря ви, сър. Просто този джентълмен най-настоятелно се опитва да ме убеди да не тръгвам с „Титаник“. Корабът щял да потъне още при първия си рейс и всички на борда да се издавят.
Хората наоколо избухват в смях. Офицерът обаче остава сериозен.
— Ясно. От ръководството на компанията ни предупредиха, че конкурентите може да пратят провокатори тъкмо с такава цел — да разубеждават пътниците и да твърдят, че „Титаник“ не е непотопим. Не предполагах обаче, че ще имат наглостта да застанат направо на касите.