Вечерта си лягаш облечен, като не забравяш да пъхнеш бинокъла в пазвата си. Но сънят дълго не идва. Най-сетне започваш да се унасяш… и в този момент отново чуваш познатия странен глас.
Продължи на 159.
65
Налага се да чакаш в каютата доста дълго. Най-сетне на вратата се почуква.
— Мистър Джон Бейли? Искали сте да говорите с капитана. Той ви очаква на капитанския мостик.
След десет минути си на мостика. Посреща те внушителен морски вълк с патриархална брада и бял кител.
— Мистър Бейли? Аз съм Едуард Смит, капитан на кораба. Имали сте нужда от мен. За какво по-точно?
Ако си въоръжен с револвер, мини на 150.
Ако използваш подръчно оръжие, продължи на 11.
66
Просто си поразен от броя на видните и влиятелни личности, взели участие в трагичното плаване на „Титаник“. Но сега имаш време само за най-важните. Придърпваш бял лист и започваш да пишеш:
КАПИТАН ЕДУАРД ДЖ. СМИТ
Възраст — 62 години. Най-опитен и най-известен от всички капитани, плаващи в Северния Атлантик. Изисква от екипажа желязна дисциплина, но проявява такт и чувство за хумор, поради което се радва на всеобща обич. Компанията „Уайт стар лайн“ изпитва към него безгранично доверие и му поверява първите плавания на всички свои кораби. До назначаването си на „Титаник“ капитан Смит командва неговия „близнак“ — „Олимпик“, а общо през цялата си кариера е ръководил 17 кораба. За над четири десетилетия плаване по океаните има само една авария. Рейсът на „Титаник“ до Ню Йорк трябва да бъде последният триумф преди почетното му пенсиониране. Капитан Смит е извънредно популярен сред пътниците, особено тези от първа класа. И все пак в този рейс той проявява непростима самоувереност и небрежност. Може би под влиянието на генералния директор Исмей…
Капитан Смит остава на „Титаник“ до края и загива при неизяснени обстоятелства.
УИЛЯМ МАКМАСТЪР МЪРДОК
Първи помощник-капитан. Изключително надарен и способен морски офицер. Дежури на мостика в момента на сблъсъка. Вероятно поради липса на време за преценка, допуска пагубната грешка да маневрира, вместо да приеме челен сблъсък с айсберга. След катастрофата ръководи спускането на спасителните лодки откъм десния борд. Допуска в тях да се качват не само жени, но по изключение и мъже. Остава на кораба докрай и загива заедно с него.
ЧАРЛС ХЪРБЪРТ ЛАЙТОЛЪР
Втори помощник. Възраст 48 години. Смятан дори от най-опитните моряци за изключително суров офицер. На младини е бунтар — буен и избухлив. С годините характерът му донякъде се успокоява, става сдържан и разсъдлив. Известен като способен, съобразителен и хладнокръвен морски капитан. Спечелва доверието на „Уайт стар лайн“ и по-късно се отплаща с изключителна преданост — въпреки огромния натиск при следствието, никой не успява да изкопчи от него и една компрометираща дума за компанията.
В нощта на катастрофата Лайтолър е на вахта непосредствено преди Мърдок. Има съмнения, че е забелязал лека мъгла, но сам той категорично отрича това обстоятелство. Знаел е за предупредителните радиограми, но твърди, че това не е било причина за намаляване на скоростта.
След сблъсъка Лайтолър ръководи спускането на спасителните лодки откъм левия борд. Не допуска в тях нито един мъж, освен гребците и отговорниците на лодките. Проявява изключителна твърдост. Остава на борда докрай и оцелява по чудо.
ДЖОУЗЕФ БРУС ИСМЕЙ
Генерален директор на корабната компания „Уайт стар лайн“ и син на нейния основател. Типичен представител на английското висше общество от онова време — консервативен, горделив и надменен. Обича да демонстрира близостта си със знаменитите личности от първа класа. По всичко личи, че има влияние над капитан Смит, макар че според морските закони, на борда на „Титаник“ Исмей би трябвало да е само най-обикновен пътник. Нещо повече — около пладне на 12 април генералният директор повиква старшия механик Джоузеф Бел и ПРЕЗ ГЛАВАТА НА КАПИТАНА (!) му препоръчва ако времето бъде ясно, на 15 и 16 април корабът да се движи с максимална скорост.
За влиянието на Исмей говори още един инцидент. На 14 април в 13.42 ч. капитанът лично получава радиограма от кораба „Балтик“ за опасни плаващи ледове. Вместо да предупреди помощниците си, той прибира бланката, а по-късно, кой знае защо, я предава на Исмей и едва вечерта се сеща да я поиска обратно.