— Хубава гатанка ми зададохте онзи ден, мистър Бейли! — заявява той, докато ти връчва двайсет лири. — Мислех си, че ми говорите някакви глупости за Ню Йорк, а то било име на кораб. И шест стоманени въжета, а? Специално питах капитан Смит — точно шест са. Слушайте, откъде ги знаете тия работи?
— Нали сам го казахте онзи ден — скромно отвръщаш ти. — Гадател съм.
Милионерът се разсмива.
— Ех, британци! Направо съм очарован от вашата ексцентричност. Ако дойдете в Америка, ще натрупате състояние в някой цирк. Няма ли пак да предскажете нещо?
Поколебаваш се, но веднага решаваш, че за решителни обяснения още е рано.
— Ще предскажа — обещаваш ти. — В неделя, малко преди вечеря.
— Непременно ми се обадете. Обичам фокусите.
И с тия думи Астор се отдалечава към сектора на първа класа. Запиши кодова дума ВТОРИ ГАДАТЕЛ.
— Какво беше това? — смаяно пита Хигинс.
— Нищо, просто се бяхме хванали на бас за една дреболия — уклончиво отговаряш ти.
Ако преди малко си имал още една кодова дума, върни се на 215 и направи нов избор.
В противен случай отново заставаш до Хигинс и се замисляш над предстоящите планове. Премини на 199.
69
Оставяш настрани чашата чай.
— Колкото и да не ми се иска, мистър Андрюс, ще трябва да ви кажа истината. Аз идвам от бъдещето и целта ми е да спася човек от „Титаник“, който иначе ще потъне с кораба.
Очите на конструктора се разширяват.
— Така ли? Интересно, интересно… Разкажете нещо повече.
Накратко му описваш историята си — че си бил журналист в Англия от края на века и че някакви далечни потомци са те наели да спасяваш Уилям Хигинс. Ала тъкмо когато привършваш разказа си, вратата на каютата внезапно се отваря и вътре нахълтват четирима моряци. Андрюс веднага отскача зад гърбовете им. Изглежда, че е успял да ги повика незабелязано.
— Господа, мистър Бейли не се чувства добре. Бихте ли го придружили до доктор О’Лафлин? Ще дойда с вас.
Разбираш, че протестите и съпротивата са излишни. Покорно оставяш да те отведат при доктора. Андрюс влиза в кабинета му преди теб, след това излиза заедно с О’Лафлин — възрастен мъж с благородна осанка.
— Мисля, че сте леко преуморен, мистър Бейли — загрижено казва лекарят. — И може би превъзбуден от първото плаване. Какво ще речете за малко успокоително?
— Не съм преуморен! — енергично възразяваш ти.
Но тази реакция само подсилва още повече изводите на доктора. Той успокоително те хваща за раменете.
— Само ще ви сложим една мъничка инжекция. Ще поспите и утре ще се чувствате много по-добре.
Опитваш се да окажеш съпротива, но четиримата моряци те хващат здраво. Минута след инжекцията започва да те унася приятна дрямка и разбираш, че вероятно са ти сложили морфин.
— Трябва да благодаря на моя стюард, че повика момчетата — чуваш като през мъгла гласа на Андрюс. — Мислите ли, че може да бъде опасен, докторе?
— Не знам. Напълно възможно. Но дори и да не представлява опасност за околните, в това психично състояние горкият човек не е адекватен и не може да се грижи за себе си. Признавам, за пръв път срещам такава мания — че е човек от бъдещето. Обикновено се представят за Наполеон, Кромуел или крал на Франция. Ще се обърна към някой колега за психично освидетелстване…
Повече нищо не чуваш. Свестяваш се едва на следващия ден в Куинстаун, Ирландия, където „Титаник“ е спрял за малко. С предпазливи лъжи успяваш да убедиш местния психиатър, че изпадаш в подобни състояния само веднъж на няколко години и това трае броени минути. Лекарят няма никакъв интерес да те държи, тъй че скоро си на свобода. Само че задачата ти не е изпълнена. Оставаш да живееш в началото на 20-ти век — на практика без пукната пара. Е, ще се справиш някак си, но няма да е лесно. Пък и не е особено приятно да нямаш дори радио в къщи — то все още съществува само като безжичен телеграф…
70
Тръгваш бързо по левия борд от кърмата към бака. Скоро стигаш до втората спасителна лодка, която в момента тъкмо се спуска зад борда под ръководството на офицер с мощен, уверен глас.
— Има ли още жени и деца?
— Да, тук! — провиква се някой. — Мадам, заповядайте в лодката!
— Не мога, ще се измокря!
— Моля ви, качете се! От това зависи животът ви!
Убедена най-сетне, дамата влиза в лодката. Офицерът се оглежда наоколо. Разпознаваш втория помощник Лайтолър.
— Има ли още жени?
Мъж в напреднала възраст избутва напред дребно момче.
— Вземете него
— Казах жени и деца! — отсича офицерът.
— Все пак е дете още! Само на тринайсет години!