— Добре, по дяволите, от мен да мине! И никакви момчета повече! Заповядайте вие, мис, и вие, и вие… Пълна ли е вече лодката?
— Да!
— Един моряк!… Няма ли моряк наоколо?… Някой тук да е плавал по море?
— Аз — обажда се джентълмен с цилиндър, на възраст около петдесетте.
— Моряк ли сте?
— Яхтсмен.
— Влизайте тогава!
— Не мога да повярвам — Чарлс Лайтолър да пусне мъж в лодката! — подхвърля един от пътниците.
— Кълна се, че както е първият за тази вечер, така ще е и последният! — изръмжава Лайтолър. Сетне изведнъж размахва юмрук към океана. — Ех, да имах само едно оръдие и пет-шест гранати! Щяха да видят те!
— Какво го прихваща? — изненадваш се ти.
— Не виждате ли — посочва един пътник до теб. — Кораб!
Присвиваш очи. Наистина, само на няколко мили от „Титаник“ в нощта блестят светлините на кораб.
— Гледат ни и си траят — изхлипва една дама от лодката. — А мъжете ни тук загиват!
— Но защо? — объркваш се ти.
— Кой ги знае, мосю — намесва се някакъв мъж с френски акцент. — Може би просто не разбират. Забелязахте ли, че от кърмата изстрелват ракети? Да, но бели. Представете си, на целия „Титаник“ нямало червени ракети. Как да ни разберат онези отсреща?
Ако случайно имаш в багажа си червени ракети, мини на 2.
В противен случай продължи на 86.
71
Хапваш без особен апетит, предчувствайки един тежък следобед. И предчувствията ти се оправдават с пълна сила. Но все пак резултат има. Когато привечер се прибираш у дома грохнал от умора, един спомен те утешава за всичко изтърпяно — през последния час на тренировката успя да нанесеш няколко доста сериозни удара на Дейв. Би могло да се каже, че срещу неопитен противник имаш сравнително добри шансове. Запиши в дневника кодова дума ГЛАДИАТОР.
Лягаш си рано и скоро почваш да се унасяш в дрямка. Ала малко преди да заспиш, отново чуваш познатия странен глас:
— Здравейте, мистър Ръсел. Не, недейте да отговаряте. Само ще се разсъните. А сега трябва да заспите спокойно. Когато се събудите, вече ще бъдете в Саутхемптън. Запомнете добре, името ви е Джон Бейли, журналист от „Таймс“. Отседнал сте в хотел „Саут-Уестърн“, близо до пристанището. Погрижили сме се на „Титаник“ да има добро отношение към вас — капитан Смит и генералният директор на компанията Брус Исмей вече са получили препоръчителни писма от най-високо място. Но все пак не разчитайте прекалено на късмета. Между нас казано, писмата са фалшиви. Е, това беше всичко, мистър Ръсел. Сбогом… и успех!
Потъваш в дълбок сън и…
Мини на 134.
72
Зелените брегове на Ирландия вече са съвсем близко. Разглеждаш ги с удоволствие и за момент мислите ти се прехвърлят от предстоящата катастрофа към кротките радости на живота.
— Чудесен ден! — възкликва усмихнатият Хигинс. — Точно в дванайсет и половина пристигаме в Куинстаун. Ще вземем пътници и поща.
— Дали ще разрешат да слезем за малко? — питаш ти с надежда в гласа. Веднъж само да свалиш Хигинс на брега, пък там все някак ще го халосаш с нещо по главата и ще го оставиш да изпусне кораба…
— Имам известни съмнения — поклаща глава новият ти приятел. — Престоят ще е само час и половина. Ако искате, все пак можем да проверим.
Ще провериш ли дали можете да слезете на брега? Ако желаеш да потърсиш информация, мини на 140.
Ако смяташ, че съмненията на Хигинс са основателни, продължи на 37.
73
Оръжие на кораба има всеки офицер — проблемът е, че няма как да им бъде взето. Повечето офицери носят оръжие единствено когато са на вахта, а тогава обикновено не остават сами. Все пак струва си да опиташ. Започваш да се навърташ внимателно около вахтените офицери, като следиш дали не носят пистолети в себе си.
За съжаление, късметът те е изоставил напълно. Вахтените офицери често минават по палубата, но нито веднъж не забелязваш кобурът на някой да е пълен. Поне докато са сами — на няколко пъти слизат в компания, а тогава сякаш напук пистолетите задължително са на коланите им, само за да засилват яда ти още повече.
Така минават два дни. Когато наближава вечерта на злополучния 14 април, разбираш, че няма повече смисъл да се надяваш на този начин. Върни се на 104 и избери друг вид саботаж… ако изобщо смяташ, че имаш време за какъвто и да било саботаж.
74
А имаш ли сгъваема лодка?
Да — мини на 279.
Не — продължи на 155.
75
Идеята се оказва добра. Съседът ти по каюта се е измъкнал да разглежда забележителностите на кораба, така че без проблеми си отспиваш сладко чак до вечерта. Едва тогава ставаш, за да вечеряш в столовата на втора класа. Менюто се оказва богато, храната е изобилна и вкусна. И определено в нея няма нищо синтетично — времето на изкуствените храни все още е в далечното бъдеще… Връщаш се отново в каютата си с мисълта как ли ще изкараш сега цяла нощ — изобщо не ти се спи.