Мини на 143.
76
Хукваш към каюткомпанията. Хигинс тича след теб, като през цялото време те моли да обясниш накъде, по дяволите, си се запътил и дали не трябва да предприемете някакви мерки за спасяването си. Отвръщаш му, че правиш точно това, той ти казва, че не разбира какво имаш предвид… и така нататък. Когато най-сетне стигате в каюткомпанията, Хигинс явно се колебае дали изобщо да продължава подир теб (и го казва на висок глас).
Каюткомпанията е празна. На няколко места по стените зеят отворени декоративни шкафчета — там е имало спасителни жилетки обаче други пътници са ви изпреварили. Идеята да търсиш тук не беше добра — върни се обратно на 47 и избери друга възможност.
77
Въпреки изненадата, полицаят с лекота отбива удара и свирепо извива ръката ти зад гърба.
— Ама вие какво, сър? Май ще си имаме неприятности с вас, а? Марш в участъка… и без повече шеги!
Уви, в участъка ще узнаеш, че планът ти се е провалил. „Ню Йорк“ наистина се е откъснал от кея, но „Титаник“ е минал на косъм от кърмата му. Хигинс ще загине след четири дни, а колкото до теб… тук нещата са твърде неприятни. Британската полиция никога не е проявявала симпатии към бруталните действия — това го знаят терористите от цял свят. Хванат си на местопрестъплението, с фалшиви документи, а след четири дни ще дойде трагедията с „Титаник“ и около твоя случай ще възникнат много сериозни подозрения. Очакват те дълги, дълги години зад решетките. А в началото на века британските затвори не са от най-приятните места…
78
— Така ли? Май не искате да изоставите идеята си дори когато сам не вярвате в нея — проблясват насмешливо очите на Хигинс. — Да се обзаложим ли на една лира?
— Не желая, мистър Хигинс — отвръщаш ти в същия тон. — Скучно е да се ловиш на бас, когато предварително знаеш, че ще спечелиш.
В следващия миг и двамата се разсмивате. Доверието е възстановено, приятелството — също. Ще трябва добре да внимаваш, за да не го погубиш отново.
— Да се срещнем утре сутринта в единайсет? — предлага Хигинс. — На лодъчната палуба. В сектора за втора класа, разбира се.
— Дадено!
Двамата си стискате ръцете и всеки тръгва към своята каюта.
Мини на 43.
79
При корабокрушение първото нещо, което трябва да си намери човек, е спасителна жилетка. Ако имаш такава в багажа си, прехвърли се на 114.
Ако нямаш, решавай: ще потърсиш ли жилетка за Хигинс?
Да — мини на 47.
Не — продължи на 20.
80
Когато след десет минути влизаш в скромния салон за фитнес, Дейв Конрой те зяпва като оживяло изкопаемо.
— Ха! Какво те води насам, старче? Само не ми казвай, че най-после искаш да се погрижиш за здравето си. А ако търсиш сензации…
— Не търся сензации, Дейв — прекъсваш го ти. — Имам си вече една и сега трябва да те помоля за услуга. Много голяма услуга.
Дейв моментално присвива очи.
— Съжалявам, мой човек, закъсал съм с парите. Сам виждаш — никаква клиентела.
— Не ми трябват пари — бързо отвръщаш ти, с което издигаш смайването му до нови върхове. — Казах услуга. Слушай, Дейв, можеш ли да ме обучиш на ръкопашен бой? Само най-елементарното, колкото да се справям горе-долу.
— Безплатно, нали? — ухилва се якият ти приятел. — Е, ще го уредим някак. За две седмици…
— Никакви две седмици — възразяваш ти. — Днес.
Почти половин минута Дейв Конрой те гледа мълчаливо — явно се пита дали не го разиграваш. Накрая въздъхва и започва да обяснява търпеливо, като на малоумен.
— Виж какво, старче, със същия успех можеш да поискаш да те направя пилот. Разбери, тия работи не стават нито за ден, нито за седмица. Даже онова, за двете седмици, беше изцепка от моя страна. Хайде сега, върви да си гледаш работата и ме остави на мира.
— Трябва, Дейв! — настояваш ти. — Моля те. Не помниш ли, че ми дължиш една услуга?
Дейв Конрой те оглежда още веднъж и внезапно става сериозен.
— Слушай сега. Казах ти вече, че за тая работа ми трябват поне две седмици. За един ден нищо няма да стане. Най-много да ти покажа някои елементарни трикове. Ще се постарая, обещавам. Обаче резултатът ще е съвсем мижав. Абе, какво ти мижав… може да е направо нулев. И да знаеш, че ще те скапя от тормоз. Е, още ли настояваш?