Не ти остава нищо друго, освен да се прибереш в каютата и да чакаш неизбежното. А то става много скоро. Раздава се странен стържещ звук, сякаш някой прокарва огромен трион по дъното на кораба. Скачаш от койката като луд — това е сблъскването!
Ако смяташ, че някои от предметите, с които разполагаш, могат да ти потрябват, сложи ги в пътната си чанта (едва ли ще имаш възможност да се връщаш за тях). След това, ако имаш кодова дума ВТОРИ ПРОРОК, премини на 178.
Ако нямаш такава кодова дума, продължи на 147.
88
В първия момент лицето на Хигинс изглежда непроницаемо.
— А, пак сте вие. И то вече на кораба. Каква изненада!
Как сте се разделили миналия път?
В добри отношения — мини на 5.
Със скарване — прехвърли се на 56.
89
Цели две денонощия посрещаш смените на дежурните с пълно мълчание. На третата вечер, както си лежиш на металния нар, внезапно силен удар те хвърля на пода. Станало е неизбежното! Хвърляш поглед през миниатюрното прозорче на килията — сблъскването е запокитило пазача ти към отсрещния край на коридора. Матросът замаяно се изправя на крака, промърморва нещо и отново застава на пост.
Изчакваш спокойно, макар че изгаряш от напрежение и тревога. Минава някъде около половин час, когато отгоре дотичва друг матрос.
— Блъснахме се в айсберг, корабът се пълни с вода! Да изчезваме оттук, преди да е потънал!
— Глупости — обажда се пазачът ти. — Корабът е непотопим, всички умни хора наоколо го разказват.
Другият повишава глас.
— Чух с ушите си какво рече мистър Андрюс на капитан Смит! Имало пробойни в първите пет отсека, а корабът можел да се задържи на вода най-много при четири!
— И това го е рекъл сам Томас Андрюс? Майтапиш ли се, Макларън?
— Честен кръст!
— Хм, работата май изглежда сериозна. Хей, я погледни стълбището!
Двамата отправят погледи към стълбите. Не ги виждаш от мястото си, но чуваш плискане на вода. Нещата ти стават напълно ясни.
— Добре, Макларън, идвам! — обажда се пазачът ти.
— А аз? — отчаяно подвикваш ти.
Дали матросът ще се смили да ти отключи вратата? Въпрос единствено на късмет.
Пробвай късмета си. Мини по свой избор на 35, 119 или 60.
90
Набързо се сбогуваш с Дейв и сподирен от ухиления му поглед, тръгваш към центъра на градчето. Половин час по-късно вече седиш в градската библиотека пред огромен куп стари книги, вестници и списания.
Въздъхваш. Сега разбираш, че си се захванал с безнадеждно начинание — за пълно опознаване на катастрофата ще ти трябват поне две седмици, а разполагаш само с шест часа до затварянето на библиотеката. За момент затваряш очи. Въпросите около „Титаник“ са толкова много… Посягаш към писалката и трескаво изписваш най-важните теми заедно с времето, което би загубил за най-бегло запознанство с тях:
Общи данни и сведения за „Титаник“ — 2 часа.
Причини за катастрофата — 3 часа.
Възможности за предотвратяване на катастрофата — 2 часа.
Най-важни личности в събитията на „Титаник“ — 2 часа.
Метеорологични условия в нощта на катастрофата — 1 час.
Възможности за спасение при потъването на „Титаник“ — 2 часа.
Запознанство с реда и обичаите на онова време — 2 часа.
Вариант „Оракул“ — 2 часа.
Последния ред си написал съвсем автоматично и сега за миг се втренчваш смаяно в него. Ама че хрумване е изплувало от подсъзнанието ти! Да, чудесна идея! През 1912 година са смятали „Титаник“ за непотопим. Но ако предварително познаваш събитията, ще можеш да предскажеш една или друга дреболия… и току-виж си убедил някого, че умееш да виждаш бъдещето. Тогава не е изключено да ти повярват и за заплахата, надвиснала над кораба.
Отново оглеждаш списъка. Явно не разполагаш с време за всички теми. Да съкратиш всяка от тях с по още един час би било пълна глупост — така ще прегледаш всичко, но без съмнение ще допуснеш фатални празноти в познанията си. И без друго си заложил високи темпове на работа; по-високи само ще те доведат до провал. Изходът е един — да отхвърлиш някои теми и да се вместиш в рамките на шест часа.
След като направиш своя избор и го запишеш в дневника на приключението, отбележи си кодова дума БИБЛИОТЕКА и премини на 130.
91
Излизаш на палуба А (все пак тук можеш да минеш за пътник от първа класа) и започваш да се оглеждаш за някой от корабните офицери. Съдбата ти се усмихва почти веднага — покрай теб си пробива път през тълпата офицер в красива морска униформа. Заставаш пред него.