— Сър, може ли за момент?
— Първи помощник-капитан Уилям Мърдок, на вашите услуги. С какво мога да ви бъда полезен?
— Интересувам се от устройството на този чудесен кораб. Бихте ли могли да отделите малко време, за да ми разкажете за него?
Офицерът поклаща глава и се усмихва любезно.
— Уви, за съжаление не мога, сър. Първият помощник капитан има много задължения преди отплаването, а и в момента съм изпратен по задача от капитан Смит. Възможно ли е…
— Не се безпокойте, Мърдок — долита иззад гърба ти леко познат глас.
Обръщаш се. Зад теб стои човекът, когото си видял снощи в хотелския ресторант заедно с Исмей. Преди Мърдок да каже нещо, новодошлият продължава:
— Ние с него вече сме се срещали, тъй че за мен ще бъде удоволствие да разкажа на уважаемия мистър… простете, забравих името ви?
— Бейли. Джон Бейли от „Таймс“.
— … на мистър Бейли всичко, което може да го интересува относно кораба.
Незабавно влизаш в учтивия тон:
— С кого имам честта да разговарям, сър?
— Томас Андрюс, управляващ директор на корабостроителниците „Харланд енд Улф“. По традиция корабостроителят винаги присъства на първия рейс на кораба, знаете. И тъй като нямам друга работа в момента, а освен това отлично познавам „Титаник“ и го обичам като свое дете, с удоволствие бих ви разказал за него каквото пожелаете.
Мини на 102.
92
Облакътени на заоблената метална стена, тримата се вглеждате напрегнато в синята нощ. Трябва да признаеш, че не различаваш в тъмнината отпред абсолютно нищо. Но този, който знае какво да чака, понякога вижда по-добре от другите, казваш си ти с удовлетворение. Поглеждаш часовника си — още е рано, няма десет вечерта. Сблъскването ще стане около дванайсет без двайсет — имаш още час и половина. А тогава ще се престориш, че „виждаш“ айсберг напред по курса.
През повечето време двамата наблюдатели мълчат, само сегиз-тогиз си подхвърлят по някоя шега — предимно за твоя сметка. Скоро Реджиналд Ли почва да сипе „бисери“ от вестникарски публикации на морска тематика. Например как „Олимпик“ бил вдигнал платната (тук ти също избухваш в смях — „Олимпик“ е почти близнак на „Титаник“, тъй че няма и помен от платна). Студът обаче е лют и постепенно разговорът съвсем секва. Стоите почти вцепенени и само очите ви шарят насам-натам из мрака. Хвърляш поглед към специалния телефон — оттук наблюдателите уведомяват мостика за забелязани по курса препятствия. Не е зле да си по-близо до него.
Ако имаш капитански хронометър, мини на 274.
В противен случай продължи на 112.
93
Неочаквано някой те хваща за рамото. Обръщаш се и ахваш от изненада. Самият Джон Джейкъб Астор е благоволил да дойде в сектора за разходки на втора класа.
— Що за игрички играете, мистър Бейли? — гневно пита милионерът.
— Не ви разбирам, сър — невинно отвръщаш ти.
— Много добре ме разбирате, дявол да ви вземе! Напълнили сте главата на жена ми с някакви глупости за ясновидство. От два дни насам само за вас говори! А за ваше сведение, тя е крехка млада дама. И… в положение, отгоре на всичко. Не бива да се вълнува. Настоявам незабавно да дойдете и да я успокоите!
Какво пък, планът „Оракул“ може само да спечели, ако умело използваш ситуацията. Послушно тръгваш след милионера и след малко стоиш в хола на разкошния му апартамент.
Мисис Астор не изглежда нито особено крехка, нито „в положение“, нито изнервена. Посреща те с интерес и дори плясва с ръце.
— Скъпи! Довел си го! Толкова интересен човек, толкова интересен…
— Нали се плашеше от ясновидството му? — недоволно промърморва Астор.
— Че защо да се плаша? Кажете вие, мистър Бейли. Има ли повод да се боя от вашето ясновидство?
Какво ще отговориш на младата дама?
„Да, има. След два дни «Титаник» ще потъне заедно с вашия съпруг“ — мини на 229.
„Не, няма. Моето ясновидство може само да ви донесе най-прекрасното нещо на света“ — продължи на 253.
94
Намирането на подходящо парче метал се оказва трудна работа. След дълго и напразно търсене на изхвърлени железарии по безупречно чистия „Титаник“ най-сетне се обръщаш към един от матросите с въпроса намира ли се наоколо някое парче непотребно желязо, което да си прибереш като сувенир от кораба. Развеселен от идеята (очевидно изпитва някои съмнения относно умствените ти способности), той те праща при механиците. Те пък току-що са привършили някакъв ремонт на тоалетните и ти получаваш масивната метална дръжка за хващане на една от кабинките, придружена с извинение, че споменът ти трябва да произхожда от точно такова място. Утешаваш ги с аргумента, че това място е много по-нужно от повечето останали (дружен смях), след което питаш за пътя към машинното отделение.