На вратата му стои неизменният дежурен матрос. След пространно обяснение, че си журналист и искаш да напишеш поредица от статии за кораба, та затова държиш да разгледаш машинното отделение, той се съгласява да те пусне. Но погледът му е отправен с подозрение към парчето метал, което държиш. Не без основание, помисляш си ти. Един от механиците отвътре е повикан и дежурният те предава под негово попечителство.
Мини на 177.
95
Мини на 77.
96
Когато се прибираш у дома, имаш чувството, че главата ти ще се пръсне от събраните сведения. Из мозъка ти се е забъркала истинска каша — айсберги… спасителни лодки… радиограми… капитан Смит… Ох, дано утре спомените ти малко се поизбистрят.
Лягаш си изтръпнал от напрежение. Но за твое учудване сънят идва бързо. И малко преди да заспиш, отново чуваш познатия странен глас:
— Здравейте, мистър Ръсел. Не, недейте да отговаряте. Само ще се разсъните. А сега трябва да заспите спокойно. Когато се събудите, вече ще бъдете в Саутхемптън. Запомнете добре, името ви е Джон Бейли, журналист от „Таймс“. Отседнал сте в хотел „Саут-Уестърн“, близо до пристанището. Погрижили сме се на „Титаник“ да има добро отношение към вас — капитан Смит и генералният директор на компанията Брус Исмей вече са получили препоръчителни писма от най-високо място. Но все пак не разчитайте прекалено на късмета. Между нас казано, писмата са фалшиви. Е, това беше всичко, мистър Ръсел. Сбогом… и успех!
Потъваш в дълбок сън и…
Мини на 134.
97
На левия борд нещата определено са по-организирани, отколкото на десния. Спускането се ръководи от втория помощник-капитан Лайтолър и евакуацията върви сравнително бързо и ефикасно — той вече спуска последната лодка. Но редът не е чак толкова добър. Докато успееш да си пробиеш път през лутащите се хора и да стигнеш отново до кърмата, времето ти изтича.
Едва си тръгнал да търсиш Хигинс някъде другаде, когато внезапно всички светлини угасват и корабът се плъзва напред и надолу — към дъното. С него ще потънеш и ти… ако не броим факта, че още щом ледената вода се склопява над главата ти, отново се оказваш в стаята си от края на двайсети век, пред пишещата машина, бюрото и празния стол. Само че не си успял да изпълниш мисията и планът на далечните потомци се е провалил. Какво да се прави — не биваше да отделяш толкова много време за претърсване по лодъчната палуба! Може би си струваше да потърсиш Хигинс другаде.
98
Какво ще направиш сега?
Ще легнеш да поспиш — мини на 75.
Ще се опиташ да обиколиш кораба, за да откриеш Хигинс — продължи на 26.
Ще потърсиш някой, който да ти обясни устройството на кораба — прехвърли се на 179.
Ще опиташ да се запознаеш с екипажа — попадаш на 121.
Ще излезеш на някоя от горните палуби и ще се наслаждаваш на пътуването — отгърни на 48.
99
Разделяш се с Хигинс и поемаш към трапа, по който се изкачват пътниците. Но на изхода те спира любезен матрос.
— По-добре недейте да слизате, сър. Остава ни по-малко от час престой. Ако се отдалечите, може да закъснеете.
— О, само отивам да си купя днешен вестник — успокояваш го ти. — Без съмнение ще намеря за не повече от петнайсетина минути.
— Добре — кимва морякът. — То, по принцип, не е разрешено, но на джентълмен като вас човек може да има доверие… Хей, а вие, господине?
— Аз само отивам да си купя лекарство за стомах — отвръща едър мъж в измачкано палто. — Точно на гърба на пристанището има аптека, ще се върна за по-малко от десет минути.
— Добре. Слизайте и двамата, но да не ме издадете!
Бързо се спускаш по трапа и с широка крачка потегляш към първата по-сенчеста пресечка. Забелязваш, че мъжът с измачканото палто върви по петите ти и в първия момент се изплашваш — дали не те следят онези от петдесет и някой си век? Но още щом завивате зад ъгъла, непознатият изведнъж хуква да бяга с всичка сила. За миг зърваш ръцете му — мазолести, черни, омазани с въглищен прах и машинно масло. Вероятно огняр. Решил е да избяга от кораба. Колко ли ще благославя това свое решение след няколко дни?
Минава малко повече от час и над пристанището се раздава сирената на „Титаник“. Наблюдаваш иззад ъгъла как огромният кораб потегля и на сърцето ти олеква. Отървал си се от удавянето! Каквото ще да става, отървал си се!