Сигурна гибел е изчакването до самия край. От онези, които остават на кърмата на кораба, не се е спасил нито един. Малко преди потъването някои пътници скачат от лодъчната палуба във водата, други биват отнесени от мощна вълна. Броени единици от тях успяват да се спасят както следва:
а) 25 души върху преобърнатата сгъваема лодка В (между тях е вторият помощник Лайтолър);
б) на лодка №4, която изпълнява заповедта да не се отдалечава прекалено от „Титаник“ (по това време до нея се добират с плуване трима души), а след това се връща и изважда още петима, от които двама умират;
в) на лодка №14, с която се връща петият помощник Лоу и измъква петима, от които един умира;
г) на отнесената от вълната и почти изцяло запълнена с вода сгъваема лодка А, в която 12 души успяват с последни сили да се доберат до лодка №14.
Общият резултат не е утешителен. От около 1500 човека, останали на кораба, успяват да се спасят едва 3 процента — по-малко от 50 души. Можело е да бъдат спасени значително повече, но от всички спасителни лодки към мястото на потъването се връщат само две — и то почти след час. Прекалено силен е бил страхът, че върху лодките ще увиснат десетки обезумели хора.
Има обаче и нещо друго. Първите спасителни кораби пристигат едва няколко часа след катастрофата, когато вече е късно. Но през цялото време един кораб е стоял неподвижен само на няколко мили от потъващия „Титаник“. И не е предприел абсолютно нищо!
Става дума за „Калифорниън“ — същият, който е изпратил предупрежденията в 19.30 и 23.00. Попаднал сред плаващи ледове, този кораб спира, за да изчака разсъмването. Около 23.00 дежурният офицер Чарлс Гроувс и капитанът Стенли Лорд забелязват друг кораб, които се приближава откъм изток. Половин час по-късно неизвестният кораб спира. По-късно от него започват да изстрелват сигнални ракети, но капитанът на „Калифорниън“ не обръща внимание на това и отива да спи. Горе-долу по същото време си ляга и единственият радист на „Калифорниън“ Сирил Ивънс — той е грохнал от умора след 15 часа работа.
През нощта вторият помощник Хърбърт Стоун и младият кадет Джеймс Гибсън на два пъти събуждат капитана, за да докладват, че неизвестният кораб продължава да пуска ракети. Но Лорд пита само едно: дали ракетите са червени. И след като получава отрицателен отговор, заспива отново. Малко след това наблюдателите от „Калифорниън“ забелязват, че другият кораб се отдалечава. Или поне така им се струва — всъщност „Титаник“ потъва!
Значи „Титаник“ е можел да бъде спасен! Въпреки ледовете „Калифорниън“ е можел да се приближи за броени минути. Ако капитан Лорд е бил малко по-съобразителен, ако помощниците му са проявили повече настойчивост, ако някой се е сетил да събуди радиста… и най-вече АКО НА „ТИТАНИК“ Е ИМАЛО ЧЕРВЕНИ РАКЕТИ! Да, именно това е печалната истина: на най-модерния кораб за онова време не е имало нито една червена ракета — всеобщо признат сигнал за бедствие! От 00.45 до 01.40 „Титаник“ изстрелва осем бели ракети (точно толкова са забелязани от „Калифорниън“). От 00.15 до 02.10 по радиото непрекъснато са изпращани сигнали за помощ. Напразно — отговарят десетки други кораби, но на „Калифорниън“ старшият помощник Стюарт събужда радиста Ивънс едва в 05.40, за да провери най-сетне какви са били странните нощни ракети. И истината изплува на бял свят — късно, твърде късно!
И тъй, единственото сигурно спасение е в лодките. Но при потъването на „Титаник“ е имало категорична заповед: най-напред жените и децата. Някои мъже все пак са успели да се качат в лодките. Но как?
Посягаш към поредната книга… и в този момент забелязваш часовника си. Двата часа са минали. Запиши кодова дума СПАСЕНИЕ и ако времето ти за четене е свършило, продължи на 96.
Ако до затварянето на библиотеката има още време, отбележи в дневника колко ти остава и премини на 219.
112
В един момент поглеждаш крадешком часовника си — та нима още е единайсет без четвърт? По дяволите, как бавно тече времето в тоя кучешки студ! Би се заклел, че е минало много повече. Старателно оглеждаш морето, но продължава да те глозга странното усещане, че нещо не е наред. След още десетина минути пак отваряш капаците на часовника — отново единайсет без четвърт!
Лепваш го до ухото си — спрял е! Електронните чудесии от края на века напълно са премахнали навика човек да навива часовника си. Светкавично завърташ винтчето и вече отваряш уста да попиташ Флийт колко точно е часът, когато той изведнъж удря три пъти сигналната камбана, грабва телефона и изрича с напрегнат глас: