— Айсберг. Точно по носа.
След това оставя слушалката и с ужас се втренчва напред, където от мрака бавно изплува някаква тъмна грамада. Корабът се стреми право към нея. Сетне носът трепва и леко се отклонява наляво. Вече ясно различаваш айсберга, който плъзва покрай корпуса. Раздава се рязък стържещ звук, сякаш някой раздира с гигантски нож дъното на лайнера. И ти изтръпнал разбираш, че става точно това. Не успя да опазиш „Титаник“ от сблъсъка — дали ще успееш да спасиш поне Хигинс?
Смъкваш се по студените скоби и изтичваш към каютата си, за да вземеш каквото е необходимо.
Мини на 147.
113
Щом чува думите ти, Хигинс изненадано вдига вежди.
— Така ли? И каква е тази опасност, ако мога да знам?
— Самият кораб, на който се качвате. По време на рейса „Титаник“ ще се сблъска с айсберг и ще потъне. Ще се спасят само малка част от жените и децата. Вие ще сте от загиналите.
Усмивката на твоя събеседник става иронична.
— Ама че интересна работа! Откъде знаете това, ако ми е позволено да попитам? Предсказател ли сте?
— Не… — объркваш се ти. — Всъщност, в известен смисъл, да. Просто го зная… Има една книга на писателя Хърбърт Уелс, казва се „Машината на времето“. В случая е замесено нещо такова…
— Знам много добре името Хърбърт Уелс, господине — прекъсна те Хигинс. — Един писател, който пише все за шантави и измислени работи, дето ги няма — невидими хора, великани, марсианци и какво ли не още. Отгоре на всичко агитира за „свободна любов“! — Хигинс неодобрително подвива устни. — Книгите му са доста хвалени, но все от хора, които повече хвърчат по облаците, отколкото ходят на земята. За разлика от нещо толкова солидно като „Титаник“. Този кораб е непотопим.
— Но ще потъне! — отчаяно възкликваш ти.
— Никога! Наскоро четох една статия в реномираното списание „Корабостроител“ — точно оттам ми дойде идеята да пътувам с него. Вътре подробно се описваше устройството на кораба, както и това, че той не може да бъде потопен от нищо. А и вие вероятно го знаете, след като си купувате билет за същия кораб, нали?
— Ами… Аз…
— Вижте какво, сър. Тук наблизо има лекар. Обърнете се към него, той ще ви успокои. А дотогава довиждане… и ще се видим на кораба!
С тези думи Хигинс ти обръща гръб и си тръгва.
Ще се опиташ ли да го спреш насила, за да продължиш разговора с него?
Да — мини на 52.
Не — продължи на 129.
114
Подаваш жилетката на Хигинс и нареждаш:
— Уилям, бързо навличай това!
— Ами ти?
— Аз ли? Аз… такова… аз съм състезател по плуване, няколко пъти съм се борил за купата на Кралството — отвръщаш ти, без дори да се изчервиш.
Може пък и наистина да умееш да плуваш, но не го знаеш със сигурност — никога през живота ти не е имало възможност да изпробваш както трябва. Събираш още нахалство и добавяш:
— Жилетката само ще ми пречи.
— Добре — отвръща Хигинс и несръчно започва да пристяга връзките на жилетката. — Как се прикрепва това чудо?
Помагаш му доколкото можеш и преминаваш на 20.
115
Докато слизаш по стълбичката, мислено се упрекваш за малодушието. Долу огнярите те посрещат сърдечно.
— Благодарим за пиенето, сър!
— Радвам се, че ви е харесало, момчета. Хайде сега, до скоро!
— Приятна вечер, сър! — подвиква един младеж и добавя с по-нисък глас: — Видяхте ли, мистър Кемиш! Донесе ни пиенето, позяпа котела и си тръгна. А вие все — лош човек, та лош човек. Като го държахте под око през цялото време, направи ли нещо нередно?
Докато излизаш навън, по гърба ти струи студена пот. Значи Кемиш през цялото време те е наблюдавал и ако се беше опитал да затегнеш клапаните, най-вероятно щяха да те хванат на местопрестъплението.
Е, този план не успя. Върни се на 104 и избери нещо друго.
116
Хукваш по дългия бял коридор към каюткомпанията. В движение забелязваш, че коридорът сякаш е леко наклонен на една страна. Потъването на носа е започнало.
Каюткомпанията се оказва празна. Единствено библиотекарят напразно очаква някой да му поръча нещо.
— Добър вечер, сър — поздравява те той. — С какво мога да ви услужа? Някоя книга назаем?
— Само ми е до това! — троснато отговаряш ти. — Да е минавал оттук един пътник на име Хигинс?
— Не, сър. Такъв изобщо не е взимал книги от началото на пътуването, иначе щях да знам. А тази вечер от цял час насам никой не е влизал. Защо ли?