— Корабът потъва, така че си спасявай живота както можеш. Блъснахме се в айсберг — отсичаш ти и хукваш навън.
Дотук — още десет минути изгубено време. А от Хигинс нито следа. Нямаш друг изход, освен да се върнеш на 147 и да пробваш някоя от останалите възможности.
117
Мини на 29.
118
Този път Хигинс определено изглежда изненадан.
— Така ли? И как го научихте, ако смея да запитам?
Налага се да съобразяваш бързо.
— Ами… То е малко нелепо, мистър Хигинс. Преди няколко минути тъкмо си мислех, че това пътешествие ще е много скучно, ако не си намеря приятели на борда. До мен разговаряха двама офицери от екипажа. В този момент минахте вие. Единият от офицерите кимна към вас и спомена името ви. Реших, че получавам чудесна възможност да се запозная с някого. Е, може да съм постъпил малко ексцентрично. Не ми се сърдете, ако съм ви обидил — просто си търся събеседник и приятел за пътуването.
Хигинс поклаща глава.
— Ах, тия корабни клюки! Не може човек малко да закъснее! Вярно е, че пристигнах с близо петнайсет минути закъснение и вдигнах гюрултия до небето, за да ме пуснат. Но не предполагах, че офицерите са паднали чак дотам да клюкарствуват за подобни дреболии! Горката стара Британия!… А иначе ни най-малко не ме обиждате. Аз също си търся събеседник и се радвам, че ви срещнах. Да бъдем тогава приятели, мистър… мистър…
— Бейли — напомняш му ти. — Джон Бейли.
— Искате ли да се качим горе и да се полюбуваме на гледката?
Ако се съгласиш, мини на 72.
Ако предпочиташ да се наспиш, продължи на 187.
119
Пазачът ти се задържа на стълбите само миг, но за теб колебанието сякаш трае цяла вечност. Сетне матросът внезапно се връща и измъква връзката с ключове.
— Не ми е по нрав да пускам престъпници, но пък и не искам съвестта да ме гризе до сетния ден — казва намусено той, докато отключва вратата ти. — Хайде, измъквай се, подарявам ти живота! И ако друг път пак стигнеш до затвор, дано там да те убият на място!
Измърморваш някакви благодарности и изхвръкваш нагоре по стълбите като куршум. Твоят живот може да е в опасност, но тук си дошъл със задача — да спасиш Хигинс. А за да спасиш някого, трябва първо да го намериш в човешката бъркотия.
За всеки случай мини най-напред през каютата си, за да вземеш каквото може да ти потрябва. След това продължи на 147.
120
Доволен от сделката, старецът ти подарява грамадна пътна чанта, в която да наслагаш нещата. Малко е скъсана, но ще свърши работа. Прибираш покупките, питаш вехтошаря за най-прекия път и потегляш към хотела.
Ако имаш кодова дума НЮ ЙОРК, мини на 161.
В противен случай продължи на 208.
121
Излизаш на палуба В и започваш да се оглеждаш за подходящ обект. Само след минута забелязваш офицер с чисто нова униформа да си пробива път през навалицата край теб. Заставаш на пътя му.
— Сър, може ли за момент?
Очакваш офицерът поне малко да се раздразни, но той е самата любезност.
— На ваше разположение.
— Бих искал да се запозная с екипажа.
Офицерът се усмихва широко.
— Ще ви е доста трудно, сър. На борда има 892 души екипаж, от капитан Смит до последните помощник-огняри. Аз съм първи помощник-капитан Уилям Мърдок. Бих ви помогнал с удоволствие, но в момента имам задължения на кърмата. Впрочем, един момент. Муди! Може ли за мъничко?
Повиканият — строен младеж, също в униформа на морски офицер, се приближава.
— Това е шестият помощник-капитан Джеймс Пел Муди. Муди, имате ли работа точно в момента?
— Съвсем не, сър.
— Бихте ли помогнали на мистър… мистър…
— Бейли. Джон Бейли, журналист от „Таймс“.
— Бихте ли помогнали на мистър Бейли да се запознае с екипажа? Приятен ден, мистър Бейли. Ще се радвам да се срещнем и да разговаряме отново.
Мини на 154.
122
Облакътяваш се на перилата и отправяш поглед към кея, отрупан с изпращачи. Долу вече освобождават швартовите въжета. Точно по пладне прозвучава звън на камбана и басовият тътен на сирена обявява, че най-големият кораб на света потегля за първото си плаване. По палубата пробягва мощна тръпка — двигателите са включени. Влекачите — същински джуджета — започват да теглят „Титаник“ и огромният корпус сантиметър по сантиметър се отлепва от кея. Откъм пристанището стотици хора размахват ръце, докато разстоянието бавно нараства.
И изведнъж се раздава трясък, напомнящ револверни изстрели. Стреснато извръщаш глава. Подхванат от мощната вълна при потеглянето, най-близкият кораб се е откъснал от стоманените си въжета и кърмата му неудържимо наближава към „Титаник“. Върху нея прочиташ името на кораба — „Ню Йорк“. На борда му е настанала паника. Ала от носа някой се досеща да хвърли въже на най-близкия влекач… и чудото става. „Титаник“ се плъзва само на няколко десетки сантиметра от „Ню Йорк“. Избегната е една злополука, която би отменила тържественото първо плаване… и гибелта на 1500 човешки същества.