Бавно и величествено „Титаник“ излиза в открито море, а зад вас в пристанището суматохата продължава. Влекачите се опитват да предотвратят нов сблъсък на неуправляемия „Ню Йорк“ — този път със съседния „Оушъник“.
Описаният по-долу разговор не е измислица. Участничката в него, мисис Рене Харис, го описва след около 20 години, като добавя, че повече никога не е виждала тайнствения си събеседник.
Откъсваш поглед от хаоса в пристанището и мрачно подхвърляш към стоящата до теб жена:
— Това е лоша поличба. Обичате ли живота?
— Разбира се — учудено отвръща тя.
— В такъв случай слезте от кораба в Шербург… ако изобщо стигнем дотам. — Замисляш се малко и за по-голяма убедителност добавяш: — Лично аз ще постъпя точно така.
Жената се разсмива и почва да ти обяснява, че няма от какво да се боиш. Та нали „Титаник“ е най-безопасният кораб в света — той просто не може да потъне!
Излишно е да спориш. Свиваш рамене и се отдалечаваш. Повече никога не виждаш тази жена… или може би ще я видиш само веднъж — при много особени обстоятелства.
Мини на 146.
123
Капитан Смит се разсмива.
— Така ли? Искате ли да ви го демонстрирам?
— О, оставете — лицемерно възразяваш ти. — Не си заслужава да ускорявате кораба толкова заради мен. Току-виж му се случи нещо…
— Няма да му се случи абсолютно нищо — отсича капитанът. — Лайтолър!
Вторият помощник мигновено се озовава до него.
— Вземете лага и отидете с мистър Бейли да му покажете каква скорост можем да развием. Най-пълен напред!
След минута усещаш как корабът набира скорост. Хвърленият лаг показва 26 възела и половина. Ти обаче се инатиш:
— Капитан Смит, това все още е далече от 30 възела!
Този път капитанът се амбицира.
— Добре тогава. Стар съм вече за подобни детинщини, но това е последният ми рейс преди излизане в пенсия. Мога да си позволя едно лудешко каране като за последно. Машинното, притегнете изпускателните клапани! Докрай!
— Това не е ли опасно, капитане?
— Никак — успокоява те Смит. — Докато машините работят, котлите просто физически не могат да произведат толкова пара, че да се надвиши проектната им здравина. Налягането ще излезе през машините. Винаги съм казвал, че парната турбина е най-добрия изпускателен клапан!
Лагът показва ново увеличение на скоростта, но ти вече не го гледаш. Планът да повредиш котела чрез притягане на изпускателните клапани очевидно се е оказал несъстоятелен. Налага се (след като благодариш на капитан Смит за демонстрацията и го уверяваш, че ще я отразиш в статията си) да се върнеш на 104 и да подбереш друг начин на действие.
124
На 14 април в 23.40 часа „Титаник“ се сблъсква с айсберг и получава гибелна пробойна. Удивително е, но се оказва, че е имало множество възможности за предотвратяване на катастрофата. Преди всичко сблъсъкът с айсберга не би се случил, ако ръководството на компанията и командващите офицери бяха проявили нормална човешка предпазливост. Но ти не храниш особени надежди спрямо това — очевидно на всички трансатлантически лайнери по онова време е царувал един и същ дух: „пълен напред, пък дано се размине“. Едва ли тези настроения са били по-слаби тъкмо на смятания за непотопим „Титаник“.
Във всеки случай мнозина са имали възможност да сторят нещо — преди всичко капитан Смит; неговият втори помощник Лайтолър; първият помощник Мърдок, който командва кораба през фаталната нощ; генералният директор на „Уайт стар лайн“ Дж. Брус Исмей, който пътува на кораба и определено има влияние над капитана; а може би дори някои от богатите и влиятелни пътници в първа класа. Между изброените Исмей е особено съществена фигура. Макар и завоалирани, срещаш намеци, че е използвал влиянието си над капитана (нещо недопустимо по всички морски закони), за да нареди „Титаник“ да се движи с пълна скорост. Какво ли би станало, ако Исмей бе наредил да се спазват правилата за безопасност?
Старшият радист Джак Филипс и неговият помощник Харолд Брайд също имат вина за катастрофата. От пет предупреждения за айсберги, получени през този ден, до мостика стигат само две, а и на тях дежурните офицери не обръщат особено внимание. Претоварен с предаване на телеграми от богатите пътници, преумореният Филипс е пренебрегнал най-важните си задължения. Може би с малко повече благоразумие от негова страна трагедията е могла да бъде избегната.