— Уилям, чакай! Това е единственият ти шанс!
Хигинс спира. След това се обръща, идва до теб и те поглежда право в лицето.
— Може би, мистър Бейли… извинявайте, вече не мога да ви наричам Джон. Може и да сте прав. Само че това е шансът на мъж, достоен да носи рокля! Такова решение би взел само човек страхлив и подъл до дъното на душата си. Човек без капка чест и достойнство. И ако го предлагате на някого, значи сам вие сте такъв. Англичанин ли сте изобщо, Бейли? Съмнявам се… и не само заради странния ви акцент. Един истински англичанин никога не би и помислил за подобно нещо. Не желая да разговарям повече с вас.
Разговорът ви свършва дотук. По-точно, Хигинс вече не обръща внимание на нито една твоя дума. Не те поглежда дори когато палубата рязко се накланя и двамата политате във водата. Опитваш се да доплуваш до него, но непоносимият студ бързо те сковава и поемаш направо към дъното.
Миг по-късно се свестяваш в квартирата си от края на двайсети век. Мисията ти е провалена, Хигинс е загинал, а потомците… никога повече не получаваш вест от тях.
129
Отстъпваш към стената и хвърляш поглед надолу. Облечен си в стегнат тъмнокафяв костюм на ситно райе, а върху главата си напипваш заоблено бомбе, вероятно последна мода. След кратко търсене намираш мъжката тоалетна, където надникваш в огледалото. Отсреща те зяпва русолява физиономия — мъжествена и доста симпатична… но не твоята. Сменил си не само епохата, но и тялото!
Едва сега осъзнаваш, че това не е сън. Почти без подготовка са те захвърлили в миналото — и то със задачата да се качиш на кораб, обречен да потъне. Една-две минути по тялото ти пробягват тръпки на нервно напрежение. Най-сетне успяваш да се успокоиш. Плисваш върху лицето си шепа студена вода, избърсваш се и напускаш тоалетната.
На улицата спираш един кабриолет и поръчваш да те закарат до хотел „Саут-Уестърн“. Пътуването се оказва съвсем кратко. Хотелът е скромно, но прилично заведение с изглед към пристанището.
За щастие хотелският администратор те е запомнил и ти подава ключа още щом заставаш пред него. В стаята си намираш голям пътнически куфар. Отваряш го с любопитство и намираш вътре няколко чифта дрехи и бельо, документи на името на Джон Бейли (роден през 1885 година), още няколко лири, използван билет за влак Лондон-Саутхемптън и официална бланка на вестник „Таймс“ с най-горещи препоръки за същия този Бейли — тоест за теб. Освен това вътре има и малка пътна чантичка, в която откриваш топче бели листа и принадлежности за писане.
Обръщаш наопаки джобовете си. Съдържанието им се оказва доста оскъдно: гребенче, билетът, рестото и масивен джобен часовник със сребърни капаци, който показва пет и половина. Ако си искал да пренесеш нещо със себе си, то е останало някъде в далечното бъдеще.
Преброяваш парите. Общо 21 лири и няколко шилинга. Имай предвид, че поне една лира трябва да заделиш за дребни разходи, тъй че ще разполагаш максимум с 20 лири. Запиши това в дневника.
Излизаш навън и изчакваш да мине вестникарче. Срещу два пенса получаваш днешния брой на „Таймс“. Датата е 9 април — утре по пладне „Титаник“ ще потегли от пристанището. Пише го черно на бяло във вестника, заедно с куп хвалебствия за „непотопимия“ океански гигант.
Какво смяташ да предприемеш сега?
Ще се прибереш в хотела и няма да го напускаш до следващия ден — мини на 180.
Ще се разходиш из пристанището — продължи на 225.
130
Оглеждаш грамадата от книги и вестници пред себе си. С коя тема ще се захванеш сега?
Общи данни и сведения за „Титаник“ (2 часа) — мини на 6.
Причини за катастрофата (3 часа) — продължи на 21.
Възможности за предотвратяване на катастрофата (2 часа) — прехвърли се на 42.
Най-важни личности в събитията на „Титаник“ (2 часа) — попадаш на 66.
Метеорологични условия в нощта на катастрофата (1 час) — отгърни на 84.
Възможности за спасение при потъването на „Титаник“ (2 часа) — премини на 111.
Запознанство с реда и обичаите на онова време (2 часа) — епизод 162.
Вариант „Оракул“ (2 часа) — продължи на 188.
131
— Да, наистина е малко странна цялата тая работа — предава се накрая младият. — Може и да е станало случайно, ама твърде много случайности се събират за един човек.
— Разбира се! — кимва Кемиш. — Веднага да повикаме дежурния офицер!
След няколко тихи думи, разменени с охраняващия матрос, един от огнярите изчезва нагоре. А след още петнайсет минути се връща с четирима матроси, които без много церемонии те хващат и те повеждат нагоре по стълбите.