— Ама чакайте, аз нищо не съм направил — опитваш се да протестираш ти.
— Това ще го изясни съдът в Ню Йорк, господине. Не се опитвайте да спорите, безсмислено е. Бъдете благодарен, че капитан Смит е добър човек и не пожела да ви съди по морския закон. Щяхте да изхвърчите директно зад борда.
— А сега къде ме водите?
— В корабния изолатор.
Мини на 54.
132
Хващаш Хигинс за ръката и го помъкваш към лодъчната палуба.
— Накъде? — изненадва се той.
— Към лодките.
Остава да избереш посоката. Лодки има и отляво, и отдясно. Към кой от двата борда ще тръгнеш?
Към десния — мини на 23.
Към левия — мини на 171.
133
Вечерята минава в приятелски разговор с Хигинс. Вероятно помага и бутилката френско вино.
— Знаете ли, мистър Бейли — казва той по някое време, — отначало не ми допаднахте много, но сега ви смятам за свой човек и истински приятел. А на приятелите си съм свикнал да прощавам дребните недостатъци.
Мислено отбелязваш, че с хитрост вероятно ще имаш много повече успех, отколкото с налагане на мнение.
— Да пийнем още по едно, а? — предлага новият ти приятел.
Ти по-скоро се преструваш, че пиеш и бързо научаваш от развеселения Хигинс цял куп подробности — в коя каюта е настанен, какво обича и какво не, семейно положение (вдовец без деца), възгледи (консервативни), намерения (да преуспее в Америка) и какво ли не още. Когато се разделяте след края на вечерята, той вече те нарича по име и настоява да му отвърнеш със същото — доста бързо сближаване за хладната Англия от началото на века.
Мини на 43.
134
Навечерието — вторник, 9 април 1912 г.
— Заповядайте билета, сър! С най-добри пожелания от нашия генерален директор, мистър Брус Исмей.
Сепнато се оглеждаш. Стоиш пред гише в неголяма зала, а отвътре чиновник с черен костюм и висока колосана яка протяга някакво парче хартия. Не ти остава нищо друго, освен да го вземеш и да се отдръпнеш от гишето, защото зад теб чака опашка.
— Рестото ви, сър! — подвиква чиновникът.
Благодариш, взимаш парите и ги оглеждаш любопитно. Банкнотите са странни — виждал си такива преди година, когато трябваше да пишеш статия за колекционерите. Само че тези тук са съвсем новички. Прибираш ги във вътрешния джоб на неудобното, стегнато сако, после поглеждаш билета.
ПРЕЗОКЕАНСКА КОМПАНИЯ „УАЙТ СТАР ЛАЙН“
РЕЙС САУТХЕМПТЪН — НЮ ЙОРК
„ТИТАНИК“
2 класа, 27 каюта, 1 легло
Настаняване на борда: 10 април до 11.00 часа
Отпътуване: 10 април, 12.00 часа
И така, имаш билет за „Титаник“! При това с най-добри пожелания от генералния директор на компанията. Правиш крачка към изхода от кантората, но преди да се отдалечиш, чуваш отново зад себе си гласа на чиновника:
— Вашето име, сър?
— Уилям Бакстър Хигинс.
Ха! Нещата наистина стават горещи! Ето и човека, когото трябва да спасиш.
Какво ще направиш?
Ще го заговориш — мини на 17.
Няма да му обърнеш внимание — продължи на 129.
135
С бързо движение се протягаш и дръпваш силно лоста за притягане на клапана. Той послушно се заклинява докрай. Още едно движение и вторият клапан на котела също е притегнат. Сега ако корабът развие наистина сериозна скорост, има добър шанс котелът да се повреди, та дори и направо да се пръсне. Това може да струва живота на неколцина огняри, но ще спаси хиляда и петстотин души. Така че се чувстваш сравнително чист пред съвестта си.
Само че работата не опира единствено до съвестта. Трябва и другите наоколо да не ти създават неприятности — например да не забелязват как човъркаш по техния парен котел. А дали е така? За да разбереш, премини по свой избор на 62, 28 или 3.
136
Хигинс полита във въздуха, размахва ръце и пльосва несръчно точно до борда на лодката, която тъкмо докосва водата. Изругаваш на глас — ама че лош късмет! Както Хигинс не умее да плува…
Но може би още не всичко е загубено! Снабдил ли си Хигинс със спасителна жилетка?
Да — мини на 82.
Не — продължи на 16.
137
Коридорите на втора класа са изпълнени с пътници, всеки от които влачи багаж нанякъде, оглежда обстановката или разговаря тихо с някого. Обикаляш всички каюти на втора класа до последната, макар че се оказват доста на брой. Почти половината са празни, в останалите се намира по някой пътник, но Хигинс го няма никакъв. Когато привършваш с обиколката, навън вече се смрачава. Въздъхваш и се запътваш към своята каюта.