Обземат те колебания. По-нататъшното проучване ще наруши графика ти. Ако искаш да пожертваш още един час, за да изясниш въпроса с биноклите, трябва да поправиш графика си и да преминеш на 201.
Ако предпочиташ да продължиш проучването по план, прехвърли се на 130.
Разбира се, възможно е вече да си открил отговора на тази загадка. В такъв случай също продължаваш на 130.
154
Шестият помощник-капитан изглежда на не повече от трийсетина години и охотно се заема да те обсипва с информация. Явно изпитва гордост да служи на най-съвършения кораб в света. Оказва се, че голяма част от екипажа е заета (нормално в такъв момент), но това не пречи поне да ти бъдат съобщени имената на всички по-важни служебни лица, като се започне от самия капитан — Едуард Дж. Смит, и се стигне до главния хлебар Чарлс Джофин и радистите Филипс и Брайд.
— Съжалявам, че не мога да бъда още дълго на ваше разположение, сър — казва той след дълъг разговор. — Но ще намеря някой друг, който да продължи.
И наистина намира. Въпреки многото си грижи, с теб беседва около час разпоредителят на рейса Хю Макелрой — много висок и изключително обаятелен човек. Той от своя страна те запознава с корабния лекар О’Лафлин и неговия добър приятел, конструктора Томас Андрюс — човекът, когото видя снощи в ресторанта заедно с Исмей. Успяваш за кратко да размениш по някоя дума с още трима офицери, с главния стюард и редица други. Когато привечер корабът спира за малко във френското пристанище Шербург, вече имаш чувството, че познаваш половината екипаж. Не е чак така, но все пак днес свърши добра работа. Дали това ще помогне за изпълнението на бъдещата ти задача? Ще разбереш по-нататък. А сега е време за вечеря и сън. Колкото до Хигинс… ще го потърсиш утре.
Мини на 143.
155
Всички шансове са загубени. С печална усмивка гледаш безсмислените усилия на неколцина пътници и моряци да смъкнат от покрива на офицерските каюти последната сгъваема лодка. Нямат надежда за успех. Дори да я свалят, не ще могат да я спуснат на вода. И все пак те продължават, някой домъква дъски, за да ги подложат…
Корабът вече е потънал наполовина. Изведнъж мощна вълна облива лодъчната палуба и те отхвърля далече настрани. Студът е неописуем. Сякаш хиляди ледени ножове се впиват в плътта ти. Когато изплуваш, наоколо кънтят стотици отчаяни вопли за помощ, молитви към Бога, към хората, към бездушната стихия. А ти? Осъзнаваш, че също крещиш, но не молитви, а едно име — Уилям!
— Джон! — раздава се някъде наблизо задавен вик.
И чудото става. Хигинс е до теб — пляска с ръце и едва се крепи на повърхността, но все още е жив.
— Дръж се, Уилям — тракаш със зъби ти. — Дръж се за мен, старче! Ще успеем!
Няма да успеете, знаеш го много добре. Но поне ще загинете заедно.
— Джон! — пъхти Хигинс. — Какво е това?
Сред мрака недалеч от вас над водната повърхност едва се подава нещо широко и заоблено, почти като гръб на кит. Загребваш няколко пъти, влачейки Хигинс подир себе си. Сега разбираш какво е — преобърната сгъваема лодка. Онази, последната. Върху нея вече са се изкатерили няколко души.
— Помогнете на този човек — едва изричаш ти с вдървени устни. — Измъкнете го… Трябва да го спасим…
Някой отгоре замахва насреща ви. Но когато заобикаляте от другата страна, една ръка се протяга към Хигинс.
— Идвай, човече.
Мини на 281.
156
— Добре де, може и наистина да е случайно — омеква накрая Кемиш. — Ама не биваше да го пускаме. Тук, при котела, е ад. Ами ако беше паднал вътре?
— Щяхме да се наговорим да не казваме нищо и всички щяха да мислят, че е паднал зад борда — отвръща младият.
— Добре… — Кемиш вече съвсем се е успокоил. — Хайде сега, господине, вървете си. И не слизайте повече в котелното — тук е опасна работа. Не бива да се мотае човек. Видяхте ли как без малко да пострадате?
— О, да, разбира се, мистър главен огняр — съгласяваш се ти, предоволен, че нещата са се развили в най-добрата посока.
— Вървете си тогава нагоре и предупредете човека на вратата, че изобщо не сте влизали тук. Момчета, помогнете му да се изкачи!
И така, планът ти за затягането на клапаните се провали. Остава само да се върнеш на 104 и да избереш друг план за действие.
157
Случайно си се обърнал към сектора за разходки на първа класа, когато забелязваш Брус Исмей да идва насреща ти с енергична крачка.
— Добър ден, мистър Бейли — поздравява той. — Елате малко настрани, трябва да поговорим. Да, тук е добре. Кажете сега какви бяха ония загадъчни предсказания за шестте стоманени въжета.