— Мисля, че ги разбирате много добре, иначе нямаше да ме питате. Ако не греша, последния път ме нарекохте ексцентричен — напомняш ти. — И пожелахте да ви оставя на мира.
С явно усилие Исмей промърморва:
— Е, съжалявам… Държах се малко прибързано. Но вие определено ме заинтригувахте, мистър Бейли. Откъде можехте да знаете?…
Хрумва ти внезапна идея. Въпреки високомерието си, Исмей изглежда впечатлителен. Какво ли би станало, ако се представиш за човек от секретните служби и му разкажеш някаква фантастична история за заговор срещу „Титаник“. Ако идеята ти харесва (дори и без да я осъществяваш веднага), мини на 238.
Ако предпочиташ да продължиш с плана „Оракул“, прехвърли се на 251.
158
Идеята е добра. Остава само най-същественият въпрос: откъде ще вземеш пари? За щастие днес съдбата е на твоя страна. Въоръжен с фотоапарат и бележник тръгваш из града… и само след час ставаш свидетел на крайно любопитно произшествие. Спортна кола профучава с пълна скорост пред един от фургоните на гастролиращия в градчето цирк. За да избегне сблъсъка, шофьорът на фургона рязко завива наляво и се забива право във витрината на магазина за стъклария. От каросерията долита тропот, трясък… и през разбитите дъски изниква главата на слон. Слон в стъкларски магазин! Почти като в поговорката. И това ако не е куриоз!
Без да губиш нито миг, ти трескаво започваш да щракаш с фотоапарата. Тъкмо зареждаш втората лента, когато някой те потупва по рамото. Обръщаш се. До теб стои дъртият Лаймънс — издателят на местния вестник.
— Здрасти, старче! — ухилва се той, макар че никога не сте били в особено топли отношения. — Ще ми натракаш ли едно материалче за тая история?
— Дадено — кимваш ти.
— Още днес?
— Още днес.
— Със снимки?
— Че как иначе.
— Добре — кимва доволно Лаймънс. — Чакам те в два следобед.
— Сто лири — небрежно подхвърляш ти.
— Двайсет — кисело отвръща Лаймънс.
— Сто и нито пени по-малко.
— Ама ти чуваш ли се? Това е пладнешки обир! Сто лири!
— Ще си ги изкараш поне двойно, като пробуташ материала на столичните вестници — отвръщаш ти. — Знаеш много добре, че ще го грабнат. Знаеш ли какви снимки направих?
— Добре де, сто — унило въздъхва Лаймънс.
Около два и половина следобед напускаш редакцията на вестника със сто лири в джоба. Сега вече проблемите ти са решени. Какво си решил да отнесеш в миналото?
Автоматичен пистолет последен модел — мини на 191.
Бинокъл за нощно виждане — продължи на 64.
Пари в брой — прехвърли се на 214.
159
— Здравейте, мистър Ръсел. Не, недейте да отговаряте. Само ще се разсъните. А сега трябва да заспите спокойно. Когато се събудите, вече ще бъдете в Саутхемптън. Запомнете добре, името ви е Джон Бейли, журналист от „Таймс“. Отседнал сте в хотел „Саут-Уестърн“, близо до пристанището. Погрижили сме се на „Титаник“ да има добро отношение към вас — капитан Смит и генералният директор на компанията Брус Исмей вече са получили препоръчителни писма от най-високо място. Но все пак не разчитайте прекалено на късмета. Между нас казано, писмата са фалшиви… Охо, какво виждам! Вие май искате да отнесете нещо със себе си. Съжалявам, мистър Ръсел, няма да стане. Не ви ли казах вече, че вашето тяло ще остане тук, в леглото? Можете да разчитате единствено на собствените си знания и способности. Е, това беше всичко. Сбогом… и успех!
Замаяно се упрекваш за глупостта, но дрямката бързо те надвива. Потъваш в дълбок сън и…
Мини на 134.
160
Започваш да се чудиш дали това няма нещо общо с твоя саботаж, но няма как да разбереш. Затова тихичко тръгваш след тях, като се правиш на разсеян. Точно преди капитанския мостик тази тактика донася успех — Муди рязко нарежда на един от матросите:
— Да проверят котлите във всички останали помещения! Аз лично ще се оплача на Томас Андрюс. Толкова реномирана корабостроителница, а да оставят изпускателните клапани притегнати! Това на нищо не прилича.
И така, вече знаеш, че планът ти не е успял. Клапаните отново са освободени и ако се опиташ пак да работиш в тази насока без съмнение ще те заловят. Най-добре ще е да се върнеш на 104 и да избереш друг начин на действие.
161
На връщане пак минаваш през пристанището и когато погледът ти пада върху „Титаник“, отново си спомняш разговора на двамата стари моряци. Обзема те любопитство. Въпреки късния час наоколо все още има групички зяпачи. Спираш до една от тях и подхвърляш за миналогодишното произшествие с „Олимпик“. Мигновено пламва разгорещен спор, но повечето моряци са на мнение, че не е изключено нещо подобно да стане и при потеглянето на „Титаник“. Ако не друго, то поне „Ню Йорк“ и „Оушъник“ здравата ще опънат стоманените си въжета. Един по-учен моряк дори почва да ти обяснява причините за привличането към големите кораби, използвайки сложни термини от навигацията и хидромеханиката.