Поклащайки замислено глава, ти се отдалечаваш от спорещите. Значи двамата моряци са имали право. Ех, ако утре някой сложи няколко шашки динамит до едно от стоманените въжета на „Ню Йорк“. Едва ли ще го забележат — всички погледи ще са отправени към потеглящия „Титаник“. А ако двата кораба се сблъскат, повредите без съмнение ще са толкова сериозни, че не би могло и дума да става за потегляне. Проблемът е само един — ще трябва да осъществиш всичко сам и следователно няма да се качиш на „Титаник“.
Ако имаш динамит и желаеш да осъществиш този план, мини на 200.
Ако нямаш динамит или планът не ти харесва, продължи на 208.
162
След кратко ровене из библиотечните рафтове в ръцете ти попада симпатична книжка, издадена през 1910 година — „Как да се държим в изискано общество“. На страниците й кратко, точно и ясно са изложени огромен куп правила относно поведението на един английски джентълмен през началото на века.
Някои от правилата са общоизвестни — едва ли има смисъл да ти обясняват, че ножът се държи с дясната ръка, а вилицата — с лявата. Други обаче звучат доста романтично, а понякога изглеждат дотолкова архаични, че се питаш дали наистина е било така. Е, скоро ще имаш възможността да го провериш.
„Кавалерството към дамите е задължително за джентълмена при всякакви условия, независимо от обстоятелствата…“ Ясно, значи при катастрофата на „Титаник“ ще спасяват първо жените, тъй че не е изключено ти и Хигинс да бъдете изоставени на произвола на съдбата.
„Офицерите на Британия са достойни мъже, които трябва да бъдат уважавани и слушани, дори ако ви се струва, че не са прави — те служат на Краля, и имат своите основания за всяка изречена дума…“ Дрън-дрън! Просто са свикнали все те да излизат прави, това е то. Но във всеки случай и това би трябвало да запомниш добре. При спор с някой от офицерите няма да срещнеш подкрепа от страна на околните.
„Ако ви бъде отредено място по-ниско от вашия ранг, не протестирайте, а се опитайте чрез държането си да промените съставеното за вас мнение…“ С други думи: с послушание и старание ще постигнеш повече, отколкото с борба за правата си. Поне в началото на века.
Списъкът е дълъг и надали ще запомниш всичко. Основното обаче ти става ясно. С цената на два часа изгубено време си стигнал до един прост извод: на борда на „Титаник“ ще бъдеш просто един от безименните пътници. Ако желаеш да постигнеш нещо, трябва да си осигуриш съдействието на някой от офицерите или от влиятелните пасажери. Можеш да опиташ и преки действия, но влезеш ли в конфликт със силните на деня, никой няма да те подкрепи, колкото и да си прав.
Запиши кодова дума ОБИЧАИ и ако времето ти за четене е свършило, продължи на 96.
Ако до затварянето на библиотеката има още време, отбележи в дневника колко ти остава и премини на 130.
163
Кимваш мълчаливо, после хващаш сандъка за едната дръжка и го повличаш към палубата.
— Няма ли да влезеш вътре? — пита Хигинс.
— Най-напред да се измъкнем на открито. Иначе ще си останем завинаги в кораба заедно със сандъка.
Скоро сте вече на лодъчната палубата, където отдавна няма нито една лодка. Изчакваш „Титаник“ да се наклони още малко и пъргаво влизаш в сандъка. Хигинс хлопва капака отвън и те обгръща мрак.
Вероятно са минали само няколко минути, когато изпитваш чувството, че летиш, последвано от чудовищен удар. Дълго лежиш на дъното, замаян и свит не толкова от теснотия, колкото от болка. Накрая почукваш по капака, за да провериш отгоре ли е Хигинс. Тишина. Почукваш отново — пак тишина. Започваш бясно да блъскаш по капака — нищо. Не помагат и напъните да го отвориш — закопчалките се оказват здрави.
Уви, това е тъжната истина. При падането си във водата Хигинс наистина е поел към дъното като гюлле. А ти ще останеш в сандъка, докато ти свърши въздухът. След което изведнъж ще се свестиш в познатата стая от края на века… без да си изпълнил задачата.
Жалко за Хигинс, жалко и за потомците. Друг път премисляй нещата по-добре!